Целта на практиката
Целта на тази практика не е да заглушите ума, да премахнете мислите или да постигнете необикновено състояние на съзнанието.
Тя е да започнете да разпознавате нещо толкова непосредствено и обикновено, че рядко спираме, за да го поставим под въпрос: осъзнаването, чрез което всяко преживяване вече е познато.
Често подхождаме към медитацията с предположението, че нещо в нас трябва да бъде променено. Вярваме, че умът трябва да стане по-тих, че мислите трябва да изчезнат или че трябва да постигнем определено състояние на покой, преди да можем да преживеем истинската си природа.
Но какво, ако именно това усилие ни пречи да разпознаем онова, което вече присъства?
Японският дзен майстор Банкей Йотаку говорел за Неродения ум на Буда като за нашата изначална природа, а не като за нещо, което трябва да бъде създадено чрез дисциплина или придобито чрез духовни постижения.
Пристъпете към тази практика без очакването да се превърнете в някой различен.
Не търсете преживяване, което по-късно бихте могли да наречете просветление. Не измервайте напредъка си според това колко спокойни се чувствате.
Вместо това започнете с искрената готовност да откриете какво остава, когато престанете да се опитвате да превърнете настоящия момент в нещо друго.
Слушане без усилие
Едно от основните съзерцания в тази практика е свързано с простия акт на чуване.
Банкей често използвал обикновени звуци, за да илюстрира спонтанното проявление на Неродения ум на Буда.
Когато птица пее отвън, не е необходимо да заповядвате на ума си да я чуе. Звукът се разпознава естествено, без съзнателно усилие.
По време на практиката си позволете да забелязвате звуците около вас.
Може би чувате далечно движение, вятъра, човешки глас или едва доловимите движения на собственото си тяло.
Не се опитвайте да се концентрирате усилено върху тези звуци. Не ги търсете и не се стремете да направите обкръжението си напълно безмълвно.
Просто забележете, че чуването вече се случва.
Умът може незабавно да започне да назовава, тълкува и преценява това, което чува. Един звук става приятен или неприятен, желан или смущаващ.
Не е необходимо да потискате тези преценки.
Целта е да разпознаете разликата между това да чуете даден звук и това да се оплетете в реакциите, които го следват.
Можете ли да позволите на света да бъде чут, без да изисквате той да стане различен?
Мисли без привързване
По време на медитацията ще възникват мисли.
Някои може да са свързани с миналото. Други може да предвиждат бъдещето. Възможно е да преживявате спомени, емоции, очаквания или привидно безкрайни вътрешни разговори.
Нищо от това не означава, че практикувате неправилно.
Целта не е да създадете ум, в който никога не се появяват мисли.
Вместо това започнете да наблюдавате как една преходна мисъл може да се превърне в цялостно психологическо преживяване, когато умът многократно я следва, тълкува и се отъждествява с нея.
Миг на раздразнение може да се превърне в гняв. Преходна несигурност може да прерасне в страх. Един спомен може да се превърне в история, която продължавате да преживявате отново и отново.
Банкей подчертавал колко е важно да не позволяваме подобни реакции да ни увличат.
Това не означава да отричате емоциите си или да се преструвате, че те не съществуват.
Означава да разпознаете, че появата на една мисъл не ви задължава да продължавате да я подхранвате.
Когато възникне мисъл, позволете ѝ да възникне.
Когато отмине, позволете ѝ да отмине.
Ако се увлечете в нея, просто разпознайте какво се е случило.
Не превръщайте това осъзнаване в поредната причина да осъждате себе си.
Дори мисълта, че не се справяте с медитацията, е просто още една мисъл.
Дишане без контрол
Нежните звуци на дишане в началото на практиката имат за цел да ви помогнат да се установите в настоящия момент.
Можете естествено да ги последвате за няколко вдишвания и издишвания, позволявайки на тялото да се отпусне, а вниманието ви да стане по-малко разсеяно.
Но дишането не е основният обект на тази медитация.
Не е необходимо да поддържате определен ритъм, да задълбочавате вдишванията си или да удължавате издишванията.
Позволете на тялото да диша по своя естествен начин.
Ако вниманието ви спонтанно се установи върху дъха, позволете му.
Ако се насочи към звуци, усещания или мисли, няма нужда насила да го връщате обратно.
Забележете как дишането, чуването и безброй други процеси се случват без постоянния ви съзнателен контрол.
Целта не е да развиете съвършен контрол над тези преживявания, а да разпознаете колко голяма част от живота вече се разгръща без съзнателно усилие.
Неподвижност без търсене
С напредването на практиката гласовите напътствия постепенно отстъпват място на по-продължителни периоди на тишина.
Тази тишина не е предизвикателство, което трябва да издържите, нито изпитание за способността ви да поддържате концентрация.
Не е необходимо да я запълвате с техника.
Не е необходимо да повтаряте мантра, да визуализирате образ или непрекъснато да изследвате мислите си.
Най-важното е да не превръщате Неродения ум на Буда в обект, който трябва да откриете някъде дълбоко в себе си.
В момента, в който започнете да търсите специално преживяване, умът може да създаде поредното разграничение между това, което се случва сега, и това, което според него би трябвало да се случва.
Ако възникне неспокойствие, позволете си да го осъзнаете.
Ако възникне спокойствие, не се вкопчвайте в него.
Ако мислите продължават, не се борете срещу тях.
Дори желанието да се освободите от желанията може да се превърне в поредната форма на привързване.
Позволете на тишината да бъде възможност да престанете да се намесвате ненужно в собственото си преживяване.