Когато кажем „философ“ си представяме човек, който обсъжда и разсъждава над теми свързани с човешката добродетел и живота като цяло. Диоген Синопски (412 пр.н.е. – 323 пр.н.е.) e познат като най-дивашкия философ живял някога. Живеещ с кучета в малка колибка от глина по средата на пазара, Диоген е считан за един от основоположниците на стоицизма. Той определял неговата философия и начин на живот като най-краткият и суров път към мъдростта. Противоположно на Платон, Диоген нямал никакъв интерес от политика, предаване на каквито и да било учения, и да комуникира с който и да било, тъй като предпочитал своята собствена компания, като също така не се е интересувал от мнението на абсолютно никой.
ПЕРСПЕКТИВАТА НА ДИОГЕН
За Диоген най-краткият път към мъдростта е начинът на живот, който природата е отредила на всяко едно същество. Той е давал кучетата за пример като най-истинските философи, тъй като те спят навсякъде, ядът всичко, което им се даде, не мислят за миналото или бъдещето, а живеят в настоящето, в буквалния смисъл живеят изцяло в синхрон с това, което природата им е отредила като възможности. Човекът, според Диоген, живее против природата, която го е създала, като поставя своите собствени субективни мисли и предразсъдъци пред това, което му е отредила природата. Всеки човек мисли, говори и прави това, което той смята за правилно, а не това, което е обективно правилно от перспектива на природата. Диоген бил почитан от някои като най-мъдрия човек на света, а от други като най-големия ненормалник живял някога.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Този философ е бил толкова екстремен в неговата перспектива, че е смятал за нормално всичко което човек извършва в личното си пространство, да се извършва и публично. Следователно той уринирал и мастурбирал на публични места. Когато хората му казвали, че е куче, Диоген приемал тези думи за комплимент, а когато му хвърляли кокали отговарял на тези действия като е уринирал върху тях, за да си ги „маркира“. Единственото притежание на Диоген била една малка дървена купа до деня в който видял едно дете да пие вода от езерото с ръце – в този момент философът благодарил на детето, че му е показалo колко е бил глупав и до сега не е осъзнал, че има перфектния съд за всичко, а именно ръцете си.
БЕЗСКРУПУЛНИЯТ МУ ХАРАКТЕР
Както всеки древен философ търсещ мъдростта, Диоген смятал, че човешкото щастие и добродетел се постига когато човек има перфектно самообладание. Независимо какво се случва в света около него, всяка ситуация е правилната стига човек да има очите да я види като такава. Дивашкият философ приел тази истина до екстремни степени, като водил изключително аскетичен начин на живот. Решил да бъде абсолютно сам през целия си живот, да живее в най-мизерните условия, защото смятал, че щастието и добродетелта зависели от неговото вътрешно възприятие за света, а не от неговите телесни перцепции. Към края на живота си, Диоген бил почитан от повечето хора в градчето, в което се намирала колибата му. Александър Велики, този цар, който всявал страх у всеки човек, проявил толкова интерес към Диоген, че отишъл до него в един слънчев ден и му рекъл: – „Кажи ми какво желаеш? Ще изпълня едно твое желание, каквото и да е то.“ Отговорът на Диоген бил, „Желанието ми е да се преместиш, пречиш ми на слънцето.“ Александър вместо да се разгневи и да го убие на място се възхитил на неговата истинност.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
В очите на Диоген всички писания и учения на Платон са били пълна загуба на време. Той е бил до такава степен в конфликт с Платон, че когато чул едно от неговите определения на човека като „двукрако същество без пера“, взел един петел, премахнал всички неговри пера, отишъл в академията по време на една от лекциите му, метнал петела в стаята и рекъл, „Ето ви човека на Платон.“ Макар и Диоген да е бил философ, който никога не се е превърнал в лицемер, който говори едно, но върши друго, ученията на Платон са останали най-влиятелните от всички древногърцки философи. Това е, защото екстремната философия на Диоген гласи, че човек трябва да живее физически главно само като използва тялото си и да върши всички естествени телесни процеси където си поиска, защото няма нищо срамно в тях, като същевременно е достатъчно мъдър, за да превръща всяка ситуация в живота му в правилната. Следващите поколения в стоицизма споделяли същото мнение относно това, че човек трябва да бъде достатъчно мъдър, за да може да приема всяка ситуация в живота си като отредена от природата и като продукт на своите собствени действия, а не трябва да вини нито Бог, нито някой друг за случващото му се.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Там където се разминават следващите поколения стоицисти с Диоген е, че човек не трябва да бяга от материални собствености, но също така те трябва да се приемат само като бонус, който може да помогне с това да направи живота на човек по-лесен и по-приятен, но в никакъв случай той не бива да се привързва към тях, така че дори и в тяхното отсъствие да се чувства щастлив сам по себе си. Платоновите учения най-вероятно ще останат вечно по-добри от философията на Диоген, защото Платон набляга много не само на въпроси свързани със стоицизма, бог, вселената, човешкия ум и тяло, религия, но и на въпроси свързани с човешките взаимоотношения и политика. Той вижда човечеството като един цял организъм. Всяка една клетка от организма е отделен човек и за да може организмът да бъде здрав и силен трябва да има обединение между всеки един индивидуален човек, както и всеки един индивидуален човек да бъде правилно образован, така че да не вреди на цялостния организъм.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Той подкрепя човешкото материално развитие, защото всяко едно материално нещо, което може да бъде създадено е също част от природата, ако не беше – нямаше да бъде възможно да бъде създадено. Животът на Диоген e бил живот, в който той е откъснал себе си от човечеството, като не се e интересувал от мнението на никой и не учил никой на нищо, следователно не е правил опити нищо да допринесе за човечеството с нещо, а по-скоро е търсел своето собствено благо, което е против природата, която изглежда е създала човечеството като част от едно цяло. Макар и никога да не е учил никой на нещо, самият му начин на живот е допринесъл за духовното и интелектуално развитие на много хора, като също така е вдъхновил много велики философи живяли след него. Дори и това да не е била целта му, той все пак е успял да допринесе много за човечеството.
Автор: Васил Стоянов
