Басуй Токушо: дзен майсторът, който учи „Кой вижда и чува?“

Ранен живот

Басуй Токушо бил роден в Накамура, област в провинция Сагами, в сегашната префектура Канагава, през 1327 г. Майка му имала сън, че ще роди демонско дете. Неспособна да отърси страха си от тази поличба, тя изоставила новородения Басуй в близко поле. Служители на семейството намерили детето там, взели го и го отгледали. Когато Басуй бил на четири години, баща му починал.

Три години по-късно, на негова панахида, Басуй попитал присъстващия свещеник как баща му ще изяде даренията, поставени на олтара. Когато му било казано, че душата на баща му ще ги изяде, той попитал: „Какво е това нещо, наречено душа?“ Това било началото на проучване, което не му давало мира през по-голямата част от живота му. Когато станал на около девет години, бил ужасен от думите за агонията на трите зли пътища в будизма, което го накарало да задълбае още повече в значението на „душата“. След няколко години търсенето му го довело до още един въпрос: „Кой е този, който вижда, чува и разбира?“ Дълги периоди той седял в медитация, забравяйки собственото си тяло, докато един ден не осъзнал, че няма нищо, което човек да може да разбере относно каквато и да е душа. С тази нова перспектива за празнотата на всички неща Басуй вече не усещал тежестта на тялото и ума, а съмненията му относно Буда дхармата (истината; учението на Буда) временно се разсеяли.

Монашеството на Басуй

Този период на спокойствие продължил, докато един ден не прочел в известна книга: „Умът е домакинът, тялото е гостът.“ Съмненията отново започнали да изплуват в него. Ако умът е домакинът, си помислил той, тогава е невъзможно всичко да е празно. Домакинът би трябвало да е господарят, който вижда, чува и разбира, че всички неща са празни. Но кой тогава е този господар? Басуй не могъл да се освободи от това ново съмнение. На около двадесет години заминал да учи под ръководството на дзен майстора Око. Той не обръснал главата си и не станал монах обаче, докато не навършил двадесет и девет години. Когато накрая официално станал монах, имал много малко влечение към ритуалите и суеверията, които често обгръщали религиите по негово време. Той нито носел робата си, нито рецитирал сутрите като останалите монаси, а просто практикувал медитация безкомпромисно, забравил изцяло за вятър, дъжд и студ. Това бил пътят на Басуй през целия му живот като практикуващ дзен.

Духовно пробуждане

На около тридесет години Басуй получил сатори, което било потвърдено от Козан Монго. По това време той най-накрая започнал да носи будистки дрехи. След като прекарал една година с Токукей, практикувайки интензивен дзадзен, Басуй заминал при Кохо Какумьо – известен и почитан учител. Учейки под негово ръководство, той получил още едно дълбоко пробуждане на тридесет и две години, което било потвърдено от Кохо. След това отново започнал да странства и построил отшелническа хижа в Нанасава. Дълги години Басуй живял в много такива хижи из цяла Япония, където репутацията му на ясен учител се разпространявала от уста на уста. С времето станало невъзможно за него да продължи да живее в отшелнически хижи поради огромния наплив от хора, които идвали от цяла Япония, за да го видят. Наложило се да се премести в Ензан, където построил храм и събрал много ученици.

Последни думи и записки

През 1387 г., на 61 години, докато Басуй седял в дзен медитация сред своите последователи, се обърнал към тях и им рекъл два пъти: „Погледнете право напред. Какво е това? Гледайте по този начин и няма да бъдете заблудени.“ След това починал. Година преди смъртта му негов ученик съставил сборник с истории и думите на Басуй към учениците му и техните въпроси. Този сборник се превърнал в книгата, позната като „Кал и вода“ (Mud and Water). Ето и някои извадки от нея.

„Дори някой, който е извършил най-ужасните престъпления, е буда, ако се промени моментално и стане просветлен, но това не означава, че трябва да вършиш зло под предлога, че ще станеш просветлен; когато заблуждаваш себе си и изпадаш в зли пътища, дори будите и патриарсите не могат да ти помогнат. Подобно е на дете, което спи до баща си и сънува лош сън, в който е бито или се разболява. Въпреки че вика родителите си да му помогнат в мъченията му, тъй като те не могат да влязат в сънищата му, дори майка му и баща му не могат да му помогнат. Дори и да имат лекарство, трябва да го събудят. Ако човек може да се събуди със собствените си сили, може да избегне страданията в сънищата без помощта на други; по същия начин, ако осъзнаеш, че собственият ти ум е Буда, можеш внезапно да избегнеш постоянното въвличане в кръга на живота и смъртта. Ако будите можеха да ни помогнат, как някой щеше да отиде в ада? Трябва да осъзнаеш тази истина сам за себе си.“

„Твърди се, че е имало буди и патриарси, които основавали учението си на съществуването – това е напълно погрешно. В какви други видове живи буди и патриарси вярваш? Ако вярваш в нарисуваните и скулптурираните изображения на древните буди и бодхисатви, не трябва да казваш, че вярваш в живи буди, а по-скоро че вярваш в злато, сребро, мед, желязо, дърво, камък, хартия, глина и т.н. Тези изображения и скулптури на будите са плод на човешките умове. Дървените буди никога не са създавали хора. Това, което трябва да осъзнаеш, е, че умът е майката и бащата на всички Буди, господарят на всички неща.“

„Ако желаеш да се хармонизираш с пътя на не-ума, докато все още таиш чувства на привързаност към формите, това ще бъде като да се опитваш да запалиш огън, като удряш камък на дъното на океана. Въпреки че е камък на дъното на океана, ако го вземеш и го поставиш на суша, и тогава го удариш, моментално ще създадеш огън. Въпреки че всеки камък притежава природата на огъня в себе си, докато е потопен във вода, не може да даде искра. Всички хора са надарени с духовна наклонност към пробуждане, но без да премахнат чувствата на привързаност към всички форми, не могат да породят това пробуждане.“

Прочети още: