Настрадин ходжа е персонаж, който в повечето случаи играе главната роля в множество разкази които обикновено имат хумористичен характер.

Джуандзъ (IV век пр.н.е.), заедно с Лао Дзъ (VI век пр.н.е.), са основоположници на това, което днес познаваме като „Даоизъм“. Достигналото до нас от Лао Дзъ са кратки фрази събрани в книга позната като „Даодъдзин“ (Tao Te Ching), докато Джуандзъ явно е предпочитал да използва истории, за да предаде духа на Дао. Тук са събрани

Един ден императрица У (Wu) попитала господаря Фазанг (Fa-tsang) дали ще е възможно да ѝ даде нагледна и проста демонстрация относно принципа на космическата взаимозависимост, относно връзката между едното и многото, между Бог и неговите създания, и връзката между тях.

НАГАРДЖУНА И КРАДЕЦЪТ Единственото притежание на Нагарджуна била купичка за милостиня, която той използвал в своя аскетичен живот.

Имало едно време един принц – син на крал – на име Сикар. Той бил дълбоко вярващ християнин. Сикар имал поданик на име Клий, на когото била възложена задачата да се грижи за него още от ранна възраст. Въпреки че отношенията им били принц-поданик, те били най-добри приятели.