Целта на практиката
Целта на практиката не е да провокира страх от смъртта у човека. Ако човек изпитва това чувство, това означава, че не навлиза в практиката по правилния начин.
Правилният начин е да се навлезе не с ум, който вече има дълбоко вярване, че смъртта е пълна анихилация и приключване на съществуването, а с ум, който е започнал да вижда преходността на всичко в света и на собствените си ментални състояния, както и да осъзнава, че не може да намери сигурност в нищо.
Това спонтанно разхлабва вкопчванията на ума и искреният копнеж за Истина се разпалва.
Визуализацията като средство за съзерцание
По време на практиката не осъждайте мислите и визуализациите на ума. Умът може да бъде невероятно средство и помощник към осъзнаването на собствената ни природа.
Ако визуализацията ви е богата, може да я използвате като средство да провокирате различни усещания и чувства, които да разхлабят още повече вкопчванията ви в илюзията за перманентност.
За всеки човек изразяването във визуализацията е различно. Важното е да откриете това, което работи за вас.
Дишането като непосредствено преживяване
Ако визуализацията не е нещо, което може да ви помогне да задълбочите практиката, а е средство, което кара ума ви да се увлича в истории, тогава се опитайте да задържите вниманието си в дишането си и да откриете живота и смъртта в него.
Колко често сте съзнателни към дъха си през деня?
Обикновено го приемате за даденост, но ако той не се случи за една минута, ще го усетите като по-важно от всичко, което се случва в главата ви в момента.
Наблюдаването на дъха е невероятна възможност да се осъзнае колко е крехък животът и как някой ден следващото вдишване няма да се случи, но сега е тук.
Всяко вдишване е живот и всяко издишване е смърт. Това са двете страни на една и съща монета.
Задълбочаването в дишането по този начин ни помага да осъзнаем неподвижното присъствие, което лежи зад тях.
Не е нужно да контролирате дишането си. То не е от значение за практиката. От значение е това, което движи дъха навътре и навън.
Вниманието отвъд обекта
Ако нито визуализацията, нито вниманието към дъха е вашето нещо, може просто да задържите вниманието си като усещане, а не като концентрация.
Опитайте се да усещате самия акт на внимание, не и обекта, върху който е то.
Ако задълбочите това състояние, ще остане само внимание без обект.
В това чисто внимание без обект няма Аз, няма дуалност, няма живот, няма смърт.
