Бодхидхарма – Свирепият дзен майстор пренесъл будизма в Китай

Това, което Буда предал на първия си наследник Махакашяпа, бил Умът, напълно свободен от раждане и смърт. Това предаване не представлява акт на даване, а акт на разпознаване – признание, че Махакашяпа е достигнал същото състояние, което е самата Нирвана. Всеки трябва сам да извърви своя път; учителят единствено дава одобрението си и позволението ученикът да стане учител на следващите.

Като символ на това признание Буда предал на Махакашяпа своята купа за милостиня и своята роба. Така той показал, че ученикът му е достигнал същото ниво. Този акт се превърнал в традиция, предавана от учител на ученик векове наред, като начин да се запази чистотата на учението. Всяко такова предаване било като своеобразно потвърждение, че полученият го е реализирал същия Ум.

След три години пътешествие Бодхидхарма пристигнал в Китай и скоро се разнесли слухове, че потомък на самия Буда е дошъл. По това време китайският император вече бил построил множество будистки храмове, издигнал статуи и превел свещени текстове от санскрит на китайски. Когато чул за пристигането на Бодхидхарма, той го поканил в двореца, за да си почине.

По време на срещата императорът попитал:

– Преведох много свещени текстове, построих множество храмове и статуи. Благодарение на мен будизмът разцъфтя в Китай. Натрупал ли съм достатъчно добра карма, за да достигна Нирвана?

Бодхидхарма отговорил:

– Нямаш никакъв шанс да вкусиш Нирвана. Ще се пържиш в най-дълбоките нива на ада.

Императорът бил шокиран:

– Но нали в ученията се казва, че разпространяването на будизма носи огромна заслуга?

Бодхидхарма отвърнал:

– Няма нищо свещено. Всичко е празно.

Императорът не разбрал, че в тези думи се съдържа същността на Нирвана. Той продължил да вярва, че освобождението се постига чрез външни действия, а не чрез вътрешно прозрение. Когато човек се вкопчва в идеята за „добри“ постъпки, той остава в капана на двойствеността – добро и зло – и така се отдалечава от истината.

След този разговор Бодхидхарма напуснал двореца и се установил в пещера близо до манастира Шаолин, където прекарал девет години в медитация, обърнат към стената.

През деветата година човек на име Шен пожелал да стане негов ученик, но бил отхвърлен. Една зимна нощ той останал да чака пред пещерата. До сутринта бил затрупан до кръста в сняг. Бодхидхарма му казал, че ще го приеме, когато снегът стане червен. В отговор Шен отрязал лявата си ръка и я размахал, боядисвайки снега с кръвта си. Според друга версия, думите на Бодхидхарма за слабата му решимост подтикнали този акт.

След шест години обучение Хуейкъ получил прозрение в следния диалог:

– Умът ми е неспокоен. Моля те, успокой го.

– Донеси ми ума си и ще го успокоя.

– Търсих го, но не мога да го намеря.

– Ето, вече го успокоих.

По-късно, докато изкачвали планина, Бодхидхарма попитал:

– Къде отиваме?

Хуейкъ отговорил:

– Просто продължаваме напред.

Бодхидхарма казал:

– Ако вървиш право напред, няма да можеш да направиш и крачка.

При тези думи Хуейкъ достигнал пълно просветление.

Когато Бодхидхарма решил да напусне Китай, той събрал учениците си и ги помолил да изразят своето разбиране.

Дао Фу казал:

– То не е ограничено от думи, нито е отделено от тях.

– Ти си постигнал моята кожа – отвърнал Бодхидхарма.

– То е като проблясък на сферата на Акшобхя Буда – веднъж видяно, не е нужно да се вижда отново.

– Ти си постигнала моята плът.

Дао Ю казал:

– Четирите елемента са празни, петте съвкупности нямат истинско съществуване.

– Ти си постигнал моите кости.

Накрая Хуейкъ пристъпил, поклонил се в мълчание и се изправил.

– Ти си постигнал костния ми мозък – казал Бодхидхарма и му предал купата и робата.

Така чрез думите „кожа, плът, кости и костен мозък“ той показал дълбочината на разбирането на всеки ученик – от повърхностното до най-дълбокото.

След Хуейкъ традицията на предаване продължила още четири поколения, достигайки до шестия патриарх Хуйнен. След него тази практика била прекратена и хората трябвало сами да разпознават истинските учители.

Въпреки това учението не изчезнало. То продължило да се развива и разцъфтява, особено в Япония, където достигнало своя връх. За първи път в историята толкова много просветлени учители се появили в сравнително кратък период.

Сред тях се открояват майстори като Банкеи Йотаку, Иккю, Хакуин Екаку, Басуи Токушо, Мацуо Башо и Доген. Макар традицията на предаване на купата и робата да изчезнала, духът на дзен се утвърдил като жив и непреходен чрез техните учения.