Преди векове човек е бил обявяван за мъртъв, когато бил неспособен да се събуди по една или друга причина. В последствие човечеството е направило крачка напред и хората били приемани за мъртви, когато дъхът спирал да се усеща. Още по-късно смъртта пък се смятала, че настъпва, когато сърцето спирало да бие.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Днес знаем, че всички тези събития могат да означават много други неща, но не задължително „смърт“. В 21 век имаме различни видове „смърт“.
Липсата на мозъчна активност наричаме „мозъчна смърт“, спирането на сърцето наричаме „клинична смърт“. И все пак хората са се връщали обратно към живота дори и от тези състояния.
С течение на времето хората сме разширили нашето разбиране за това кога животът приключва, но дали сме стигнали до края, или процесът на смъртта продължава и отвъд изключването на органите?
Това, което наричаме живот е динамичност на енергията, а това, което наричаме смърт е инертно състояние на енергията. Смъртта е процесът на преминаване на живота от динамичност към инертност.
КАРМА
Абсолютно всичко във Вселената е съвкупност от памет, проявяваща се на различни нива.
В йога съществуват няколко основни нива на паметта – елементална памет, атомна памет, еволюционна памет, генетична памет, кармична памет, несъзнателна памет, подсъзнателна памет и съзнателна памет. Всяко нещо се смята, че носи отпечатъци в себе си, поради които то е такова, каквото е.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Гените ни носят отпечатъците на нашите прародители, заради които тялото ни е това, което е. И така, както можем да проследим живота на планетата чрез анализиране на собственото ни тяло, така можем да проследим и източника на нашите действия и мисли чрез разглеждане на нашето минало, което е изградилo нашия характер.
Това се нарича „карма“ – минали отпечатъци проявяващи се в настоящето, които създават бъдещето. Когато даден отпечатък в паметта стане достатъчно силен, той се превръща в тенденция, а тенденцията е нещо, което търси изразяване, проявление.
Ако например в ранна възраст даден цвят ни е направил огромно впечатление, и споменът за него е оставил голям отпечатък в нас, то е вероятно да имаме тенденцията да предпочитаме този цвят пред останалите.
Елементална памет:
Атомна памет:
– Атомната памет е свързана с материалната субстанция на Вселената. Тя представлява начинът, по който се образуват различните атоми и молекули. Заедно с елементалната памет, създават това, което наричаме „неодушевена материя“.
Еволюционна памет:
– Еволюционната памет е основата на биологичния живот. Благодарение на нея имаме две ръце, два крака, глава, мозък и т.н. Заради нея ние сме хора, а не животни или насекоми. С други думи, нейното изразяване се открива в многообразието от организми в света.
Генетична памет:
– Генетичната памет е причината поради която всеки човек се различава от всеки друг. Еволюционната памет е причината да сме човешки същества, докато генетичната памет е причината, макар и да сме еднакви организми, да притежаваме различни черти.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Кармична памет:
– Кармичната памет е съвкупност от всички отпечатъци, които сме събрали, не само от момента на раждането ни, но и от нашите минали животи, както и от самия процес на еволюцията.
Несъзнателна, подсъзнателна и съзнателна памет:
– Следващите три нива на паметта са свързани с ума, или „менталното тяло“. Съществува голям сбор от спомени, към които сме несъзнателни, това е Несъзнателната памет. Съществува и подсъзнателна памет, която е точно под съзнателната. И накрая имаме и съзнателна памет, която използваме за мисловния процес в ежедневното ни будно състояние.
ПРЕРАЖДАНЕ
Но ако всички останали нива на паметта – генетична, кармична, несъзнателна и подсъзнателна – навлязат в съзнателната памет, е много вероятно да бъде прекалено поразително за човека, тъй като паметта от може би стотици, дори хиляди, минали живота може да се окаже непоносима ментално и емоционално.
Природата действа по начин, по който отделя само „порция“ от тази банка със спомени, с която да се роди човек. Цялата порция от Карма, която той притежава се нарича „Санчита Карма„, докато малката порция от нея, отделена за дадения живот, се нарича „Прарабда Карма„.
Прарабда Карма е „по-наложителната“, тоест отпечатъците оставени от определени неща и събития са по-силни и създават по-силни тенденции сравнение с останалите. Това е начинът на Природата да улесни един много сложен процес.
Ако човек успее да приключи своята „Прарабда карма“ за този живот, може да „загребе“ нова порция от своята „Санчита банка“. Духовният процес представлява справянето с колкото се може повече порции в един живот.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Поради тази причина се смята, че когато човек тръгне по духовен път започват да му се случват ужасни неща в кратък период от време. Това е защото, за такъв човек, животът сякаш започва да се движи на забързан кадър.
Духовният процес е засилване на интензивността на живота, а засилването на интензивността изисква повече гориво. „Лошите неща“ не са сами по себе си такива, а са „лоши“ поради желанията на човека, които се отключват с новите порции прарабда карма, които загребва постоянно.
Човекът по духовен път се опитва да се справи с цялата си санчита карма в един живот. Някои монаси свързани с йога системата, се стараят да тренират тялото и ума си, тъй като се предполага, че острият интелект и здравият дух на тялото носят свои отпечатъци в кармата на човека, които дават потенциала човек да се роди с по-голяма прарабдаа карма в следващия си живот.
Интензивното трениране на ума и тялото действат като създаването на по-голям контейнер за карма.
ПЕТТЕ ОБВИВКИ
- Анна майя-коша (преведно като обвивка от храна), която е материалното тяло.
- Мано майя-коша, която е менталното тяло. Тя е неделима от материалната обвивка, тъй като начинът, по който мислим и се чувстваме директно се отразява на физическото тяло и обратното. Тя е координаторът на петте сетива. Интелигентността действаща в мозъка преди съзнателната интелектуална дейност, но и много повече от това.
- Прана майя-коша, която е енергийното тяло. Изградена е от петте прани (жизнени енергий).
- Виджнана майя-коша е обвивка отвъд физическото. Виджнана майя-коша се превежда под контекста на „знание трансцендентиращо материалното“ и е връзката между материалното и нематериалното. Съзнателният към тази обвивка е в яснота относно единността.
- Ананда майя-коша, която се превежда под контекста на „обвивка, състояща се от блаженство“ и често се нарича етерно тяло. Тя е изцяло отвъд физическото, не може да бъде дефинирана по никакъв начин. В йога говорят за нея само като състояние на изживяване.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
ПЕТТЕ ПРАНИ
- Самана ваю – поддържа телесната температура. Нейният контрол дава способността на човек да запази температурата си нормална в екстремни студове или жеги. В Хималаите се срещат боси монаси и садху, които се разхождат едва покрили части от тялото си. Самана ваю също така има лечебни свойства и е свързана с храносмилането.
- Прана ваю – контролира дишането и мисленето. В Йога се набляга много над различните видове дихателни техники, тъй като дишането е тясно свързано с мисловната дейност, a тя от своя страна със състоянията на съзнанието. Когато мислим за едно, дишаме по един начин, когато мислим за друго, дишаме по съвсем различен начин. Причината, поради която двете са свързани е, че имат общ източник – прана ваю.
- Удана ваю – самата дума се превежда като „да летиш“. Смята се, че човек, който има контрол над удана ваю, може да тежи 80 кг, но да чувства тялото си сякаш е 50. Съществуват школи в Китай които наблягат над контрола върху удана ваю. Предполага се, че е напълно възможно човек имащ съзнателен контрол над тази своя енергия да накара тялото си да левитира няколко сантиметра. В спорта се случва да виждаме и елитни спортисти, които скачат невъзможно много в определени моменти, имайки предвид тяхната физическа структура и мускулатура – това е несъзнателна по-интензивна активност на удана ваю.
- Апана ваю – свързана с отделителната система и сензорните функции. Под „отделителна система“ се визира пречистване на клетъчно ниво. Смята се, че само когато тялото се прeчиства на клетъчно ниво, то става годно за адекватни сензорни перцепции. Когато тялото не се пречиства добре, то става отпуснатo и сънливо, което рано или късно афектира и ума.
- Вияна ваю – енергията, която „зашива“ всички клетки в един цялостен организъм. Съществуват случаи, в които тела на определени йогини и монаси не са започнали да се разлагат за много дълъг период от време след смъртта им. Това се случва, когато напускащият тялото остави определено количество Вияна ваю в него, която го държи цяло. Човек имащ контрол над своята Вияна ваю се смята, че може да напуска тялото си, когато поиска.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
ПРОЦЕСЪТ НА СМЪРТТА
- Когато дишането спре и обявим човека за мъртъв, енергиите започват да напускат тялото. Между 21-25 минути след смъртта, Самана ваю напуска тялото и то губи своята температура.
- След спирането на дъха, Прана ваю също започва да напуска тялото и то започва да губи дихателните си качества и мисловните си аспекти. Това се случва в рамките на 48 до 90 минути. Ако смъртта е настъпила по естествен начин, или от старост, се предполага, че Прана ваю би трябвало да е напуснала тялото до 60 минути. Ако е починал млад и жизнен човек, може да отнеме до 90 минути. През това време дихателната дейност и мисловност все още са активни, но не в същия смисъл, както ги възприемаме докато сме живи. Поради тази причина в Индия кремацията е препоръчително да се отложи най-малко до 90 минути след смъртта.
- След 6 до 12 часа след спирането на дъха, Удана ваю е напуснала тялото. Тялото става по-тежко от обикновено. То не е станало по-тежко от гледна точка на килограми, но се усеща по-тежко.
- От 8 до 18 часа след спирането на дъха, Апана ваю е напуснала тялото. Докато тя не е напуснала тялото напълно, то все още притежава усещания. Поради тази причина има случаи, в които тяло на наскоро починал потрепва някъде.
- Вияна ваю, която е запазващата природа на праната, напуска най-бавно. Нейното напускане се случва от 11 до 14 дни след спирането на дъха. Ако загиналият е млад и жизнен, и тялото не е тотално смачкано, може да отнеме от 48 до 90 дни. През този период животът все още извършва определени процеси и могат да се направят определени ритуали, с които да се помогне на починалия. В Индия тези ритуали са често срещани.