Човекът, в който принципът на страстта е доминиращ е този, който изпитва любов и желание към чест, слава, уважение, популярност и владетелство, това е амбициозният характер.
Човекът, в който принципът на действието е доминиращ е този, който изпитва любов и желание към телесните удоволствия, както и към задоволяването на всички желания, които са зависими от нещо материално, това е материалистичният характер.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Ако попитаме всеки един от тези три характера, кой според тях изпитва най-голяма степен на удоволствие всеки ще защити своята собствена позиция.
Материалният човек ще каже, че ползата от материалното богатство е по-голяма, отколкото честта и знанието.
Амбициозният човек ще каже, че животът като слуга на физическото и материално удоволствие е просташко, докато удоволствието от придобиването на знание, ако не допринася никакво отличие над останалите, е безмислено, поставяйки славата на първо място.
Философът ще бъде на мнението, че знанието и истината носят най-голямото удоволствие на човека, тъй като чрез знанието човек вижда истинската същност на живота.
Според него това е философът, тъй като материалният човек се занимава със задоволяването на тези нужди, които всеки един човек задоволява от необходимост за оцеляването си, но никога не е проявявил интерес към знанието и истината, следователно никога не е изпитвал удоволствието от тях.
Философът още от ранна възраст е изпитал материалните удоволствия по необходимост, тъй като те са присъщи за оцеляването, но за сметка на това е изпитал и удоволствието от истината и знанието. Tака неговото общо ниво на удоволствие става по-голямо от това на материалния човек.
Платон след това сравнява амбициозния човек с философа. Амбициозният човек, също като философа и материалния човек, е изпитал материалните удоволствия поради необходимост, но също така е изпитал и удоволствието от това да бъде почитан и уважаван.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Тук древногръцкият философ отново заявява логичната си гледна точка, че всеки един човек, който се е отличил със своя характер, е уважаван от останалите в неговата среда.
Успешният материален човек ще бъде уважаван от тези, които ценят матералните богатства, успешният амбициозен човек ще бъде уважаван от тези, които ценят известието, успешният философ ще бъде уважаван и почитан от тези, които търсят знание и истина.
Следователно всеки един от трите характера е изпитал и удоволствието от това да бъдеш уважаван и почитан, но амбициозният човек също остава сляп към удоволствието от истината и знанието, следователно и неговото общо ниво на удоволствие ще бъде по-ниско от това на философа, който е единственият човек с опит и от трите удоволствия.
В този ред на мисли достигаме до извода, че човекът имащ страст към знанието и истината е най-удовлетворен.
Автор: Васил Стоянов