(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Веднъж дори една птица започнала да си прави гнездo в косата му. Цялата държава знаела Гутей и хората го почитали като буда. Неговият учител се разгневил и му казал:
– „Какво прави тази птица в косата ти? Остави всички тези глупости!“

Гутей бил наранен от думите на майстора му, но моментално разбрал. От този ден нататък птиците спряли да идват при него. Хората идвали да го видят, но забелязвали, че вече няма птици покрай него. За това решили да попитат майстора му:
– „Какво се случи с ученика ти? Птици идваха при него, животни идваха и сядаха до него, но вече няма и следа от тях?“

Майсторът отговорил:
– „Гутей изчезна, вече не е специален. Птиците вече не го забелязват, животните просто го подминават. Той вече не е там. В началото Гутей все още беше там. Започваше да става специален човек; придобиваше много фино его, започваше да става просветлен! Но сега Гутей остави дори и просветлението, така че птиците вече не идват при него. Защо да идват, когато там няма никого? Защо и животните трябва да идват и да сядат там? Могат да седнат където пожелаят, едно и също е. Вече няма никой.“

По средата на нощта телефонът започвал да звъни с оплаквания, „Защо не направи това? Защо направи това, и каква е причината?“ В даден момент му дошло до гуша и казал на своите съветници, „Помогнете ми, бих искал да отида някъде и да се скрия от хората.“ Признал си, „Създавайки човека, извърших най-голямата си грешка.“

След създаването на човека Бог не искал да твори нищо повече. Съветниците му предложили, „Можеш да отидеш в Хималаите, никой няма да дойде там.“ Той отвърнал, „Нищо не знаете – само след няколко хиляди години, което за мен са няколко секунди, Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей (първите хора изкачили Еверест) ще дойдат там и ще ме открият.

И веднъж щом ме открият, отново целият „Махатма Ганди“ път ще дойде там с тях.“ Друг от съветниците предложил, „Защо тогава не отидеш на луната?“

Бог отвърнал, „Само след още няколко секунди хората ще достигнат и там. Ще достигнат навсякъде!“

В този момент старейшината на съветниците се приближил до Бог и му прошепнал нещо в ухото, което го накарало да засияе от щастие, сякаш е открил решението!

Думите прошепнати в ухото му били, „Моето предложение е да се скриеш в самия човек. Той никога няма да отиде там. Ще ходи по планините, ще катери Еверест, ще ходи на луната, на Марс, на други планети и звезди, ще отиде навсякъде, но едно нещо няма да подозира – че ти се криеш в собствената му душа.“

Автор: Васил Стоянов