НАГАРДЖУНА И КРАДЕЦЪТ
Единственото притежание на Нагарджуна била купичка за милостиня, която той използвал в своя аскетичен живот.
Кралицата на местността, в която пребивавал, изпитвала дълбока привързаност към него. Подтикната от тези чувства, кралицата го повикала при себе си. Когато Нагарджуна пристигнал, тя му поискала купичката за милостиня, като в замяна му предложила подарък, който настояла той предварително да обещае, че ще приеме.
Нагарджуна отвърнал:
– Първо ми кажи какъв е подаръкът.
Но тя настояла:
– „Няма значение какво ще ти дам. Обещай ми, че ще го приемеш! Обещай!“
Нагарджуна се усмихнал и, нямайки какво да направи, се съгласил.
Кралицата взела неговата купичка и му дала в замяна златна купа, богато украсена с диаманти.
Присъстващите били поразени. Някои дори започнали да се смеят, виждайки ситуацията като нелепа:
– „Няма как Нагарджуна да приеме нещо толкова скъпо и материално, при положение че е такъв аскетичен и духовен човек.“
Но за изненада на всички той спокойно благодарил и приел подаръка. За него не съществувала разлика между „материално и духовно“, „висше и нисше“ – той бил отвъд тези противоположности.
Срещата с крадеца
След това Нагарджуна тръгнал обратно към своята порутена колиба. Тя била без прозорци, а голяма част от покрива ѝ липсвала.
Докато вървял, усетил, че някой го следи. Това бил най-добрият крадец в страната, който станал свидетел на случилото се.
Крадецът си казал:
– „Този човек, гол и бос, живее в разруха. Сигурно ще изгуби тази купа, която струва повече от цяло село. Някой ще му я открадне. Защо да не съм аз?“
Той решил да изчака да се стъмни и да я вземе, докато Нагарджуна спи.
Но когато Нагарджуна пристигнал в колибата си, взел купата и я хвърлил през прозореца – точно до мястото, където крадецът се бил скрил.
Крадецът се вцепенил:
– „Какво прави този човек? Луд ли е? Знае ли колко струва тази купа?“
Смаян, той взел купата и влязъл вътре. Попитал:
– „Защо хвърли тази купа? Знаеш ли стойността ѝ?“
Нагарджуна отговорил спокойно:
– „Знам, че възнамеряваше да чакаш до вечерта, за да я откраднеш. Реших да не ти губя времето. Освен това не исках да те превръщам в крадец заради мен. Така ти просто я намери – без да крадеш.“
Урокът за съзнателността
Думите му разтърсили крадеца. В него се появило силно желание да притежава това вътрешно състояние, което имал Нагарджуна.
Той попитал:
– „Как мога да придобия това, което ти имаш?“
Но добавил:
– „Само знай, че съм посещавал много светци. Всички ми казваха първо да се откажа от кражбата. Това няма да направя.“
Нагарджуна отвърнал:
– „Няма нужда да се отказваш от кражбата. Просто бъди напълно съзнателен, когато крадеш.“
Крадецът учудено попитал:
– „Това ли е всичко?“
– „Да, това е всичко“ – отговорил Нагарджуна.
Промяната
След една седмица крадецът се върнал, разгневен:
– „Измамник! Ти ме измами!“
– „Какво се случи?„ – попитал Нагарджуна.
Крадецът казал:
– „Послушах съвета ти… и вече не мога да крада! Не че съм изгубил умението си – напротив. Дори достигам до по-големи богатства. Но точно преди да ги взема, ставам съзнателен… и не мога да го направя.„
Той продължил:
– „Започвам да виждам глупостта си: „Каква е тази алчност? За какво го правя? Накрая нищо няма да взема със себе си, когато умра.“
Нагарджуна отговорил:
– „Ти ме попита как да имаш това, което аз имам, и аз ти дадох метода. Сега изборът е твой – или да се откажеш от съзнателността и да продължиш да крадеш, или да се откажеш от кражбата и да запазиш съзнателността.„
Той добавил:
– „Не можеш да имаш и двете. Те са като светлината и сянката – където е едното, другото не може да съществува.„
Крадецът отвърнал:
– „Невъзможно е да се откажа от съзнателността, след като веднъж съм я вкусил – дори това да ми струва живота.“
Автор: Васил Стоянов
