Астрологът и Буда

Един прочут астролог отишъл да се изкъпе в реката. На брега забелязал отпечатък от човешко стъпало и застинал. Според всичко, което знаел за знаците по ходилата, следата принадлежала на човек, роден да бъде велик владетел. Но наоколо нямало нито дворец, нито войска. Имало само дървета и тишина.
Астрологът тръгнал по следите и скоро открил Гаутама Буда, седнал спокойно под едно дърво. Погледнал скромните му дрехи и се смутил. Нима цялото му познание го било подвело? Той попитал непознатия кой е и защо човек с белезите на император живее като монах.
Буда отвърнал, че не притежава царство и не се стреми да завладява никого. Астрологът настоявал, че знаците сочат господар на света. Тогава Буда му показал друг начин да разбере властта: човек може да се опита да присвои света със сила или да престане да поставя граници между себе си и живота. Първият път изисква непрестанна борба; вторият не се нуждае от трон.
Астрологът, който бил дошъл да намери владетел, останал пред монах, чието спокойствие не се побирало в нито едно от предсказанията му.
Начикета пред вратата на смъртта

В древна Индия живеело момче на име Начикета. Баща му извършвал жертвоприношение, при което трябвало да раздаде притежанията си. Начикета забелязал, че сред дарените крави има стари и немощни животни. Той не разбирал как дар, от който човек вече няма полза, може да бъде истинска жертва.
Момчето започнало да пита баща си на кого ще даде него самия. След многократните въпроси раздразненият баща изрекъл, че го дава на Яма, господаря на смъртта. Начикета приел думите сериозно и тръгнал към дома на Яма.
Когато пристигнал, господарят отсъствал. Момчето чакало три дни без да напусне прага. При завръщането си Яма бил поразен от решимостта на младия гост и му предложил три желания. Начикета поискал баща му да бъде успокоен и да го приеме с обич; поискал да узнае за свещения огън; а накрая задал въпроса, който го бил довел дотам: какво става с човека след смъртта?
Яма му предложил богатства, дълголетие и всякакви удоволствия, само и само да се откаже от последния въпрос. Начикета не приел. Всичко предложено щяло да свърши, докато той търсел онова, което не изчезва. И господарят на смъртта се съгласил да го посвети в знанието, което момчето не пожелало да замени с нищо друго.
Храмът, построен в сърцето

Пусалар бил беден поклонник на Шива. Нямал земя, каменоделци или средства, но носел една непреклонна мечта: да изгради храм за божеството, на което бил посветил живота си. Вместо да се откаже, започнал строеж, който никой друг не можел да види.
Всеки ден той си представял как полага основите. След това издигал стените, оформял колоните, украсявал светилището и внимателно подреждал всяка част от бъдещия храм. Годините минавали, а невидимата постройка растяла с постоянството на неговата преданост. Накрая определил ден за освещаването ѝ.
По същото време царят на страната бил построил великолепен каменен храм и се готвел за тържественото му откриване. В навечерието Шива се явил в съня му и съобщил, че няма да присъства, защото на същия ден трябва да отиде в храма на Пусалар.
Царят се събудил смутен. Как е възможно някой да е издигнал храм, за който владетелят не знае? След дълго търсене намерил Пусалар в бедна колиба и поискал да види постройката. Поклонникът не посочил нито двор, нито кула. Той обяснил, че храмът съществува в сърцето му и там е издигнат с цялата любов, която притежава.
Демонът зад вратата

В едно градче имало стара къща, за която всички говорели, че е обитавана от демон. Никой не смеел да пренощува вътре. Един ден мъж, убеден в собствената си смелост, заявил, че ще прекара цялата нощ в зловещата постройка. Влязъл по здрач и затворил вратата.
Малко по-късно друг жител решил, че няма да позволи на първия да се прослави като най-храбрия човек в града. Отишъл до същата къща и натиснал вратата. Отвътре се чул шум. Мъжът, който вече бил в стаята, се ужасил: демонът най-сетне идвал за него. Той опрял рамо във вратата и я задържал с всички сили.
Отвън вторият мъж усетил съпротивата и също изпаднал в ужас. Бил сигурен, че демонът се опитва да не го пусне вътре. Натиснал още по-силно. От другата страна първият се борел отчаяно да затвори. Двамата се блъскали, напрягали и треперели, всеки убеден, че срещу него стои страшно същество.
През цялата нощ страхът превръщал обикновена врата в бойно поле. А зад нея нямало демон - само друг човек, който се страхувал също толкова силно.
Просякът, който станал министър

Някога живеел просяк, който притежавал само овехтяло наметало. Въпреки бедността си той бил прочут с ясната си мисъл. Хората започнали да идват при него за съвет, а слухът за мъдростта му стигнал до царя. Владетелят го поканил в двореца, разговарял с него многократно и накрая му предложил да стане министър.
Просякът приел. Облякъл подобаващи дрехи и започнал да изпълнява задълженията си. Но пазел една стая, в която никой не влизал. Скоро придворните започнали да шепнат, че министърът крие съкровища или заговор. Царят първоначално пренебрегнал слуховете, ала подозрението постепенно го завладяло.
Един ден настоял да види заключената стая. Министърът го предупредил, че ако отвори вратата, ще напусне поста си. Царят въпреки това поискал да влезе. Вътре не открил нито злато, нито тайни писма. Стаята била почти празна. На стената висяло единствено старото просяшко наметало.
Министърът разказал, че всяка вечер сваля богатите дрехи, облича наметалото и спи на пода. Така не забравя кой е бил, преди дворецът да го приеме. Царят разбрал какво е пазил зад вратата. Но обещанието вече било дадено и мъдрецът напуснал службата, връщайки се към свободата, която никога не бил преставал да цени.
Ащавакра и цар Джанака

В двора на цар Джанака се събирали учени и мъдреци, за да обсъждат най-дълбоките въпроси за човешкото съществуване. Един ден там пристигнал младият Ащавакра. Тялото му било изкривено на няколко места, а походката му привлякла погледите на придворните. Някои от присъстващите избухнали в смях.
Ащавакра не се смутил. Вместо да се отдръпне, сам започнал да се смее. Царят го попитал защо се забавлява, когато всички останали му се подиграват. Младежът отвърнал, че е дошъл, очаквайки да срещне хора, които познават истината, но вижда само такива, които умеят да оценяват кожата и формата на тялото.
Думите му променили настроението в залата. Онези, които смятали себе си за знаещи, били преценили непознатия само по външността му. Джанака усетил, че пред него стои човек с необикновена проницателност, и поискал да чуе повече.
Така започнала връзката между царя и учителя, в която владетелят постепенно се научил да поставя под въпрос собствените си представи за идентичност, притежание и свобода. Младият гост, когото дворът посрещнал със смях, се превърнал в духовен наставник на царя.
Кришна и змията Калия

Край Вриндаван имало езеро, от което хората се страхували. Във водата живеела огромната змия Калия заедно с множество други змии. Добитъкът, който се приближавал да пие, бил изложен на опасност, а пастирите избягвали брега.
Един ден момчетата отвели кравите си към езерото. Няколко животни били ухапани и паднали мъртви. Децата се изплашили - не само заради загубата, но и защото трябвало да се върнат при семействата си с тази вест. Кришна решил да се справи с опасността.
Той влязъл във водата, въпреки предупрежденията. Движението му привлякло Калия, която се устремила към него. На брега настъпила паника. Другите момчета хукнали към селото и скоро хората се събрали край езерото, убедени, че ще станат свидетели на гибелта на Кришна.
Но той овладял змията и я извел от водата. Вместо да остави езерото във властта на страха, преместил Калия далеч от мястото, а останалите змии я последвали. Водата отново станала достъпна за животните и хората. Когато Кришна излязъл на брега, селяните го посрещнали с възторг, сякаш били видели невъзможното да се случва пред очите им.
Двамата послушници и пътят към пазара

В два съседни дзен манастира живеели млади послушници. Всяка сутрин те излизали да изпълнят поръчките на своите учители и често се срещали по пътя към пазара. Единият обичал ясните отговори, а другият имал навика да отговаря неочаквано.
Веднъж първото момче попитало другото накъде отива. Вместо да назове място, съседният послушник отвърнал, че върви натам, накъдето го носи вятърът. Момчето останало безмълвно. Върнало се при учителя си и разказало за разговора.
Учителят му предложил на следващия ден да зададе същия въпрос, а ако чуе отново за вятъра, да попита какво ще стане, когато той спре. Момчето запомнило внимателно съвета. На сутринта срещнало другия послушник и уверено попитало накъде е тръгнал.
Този път отговорът бил различен: натам, накъдето го водят краката. Подготвената реплика се оказала безполезна. Момчето отново се върнало при учителя, раздразнено, че не е успяло да спечели разговора. А на пътя към пазара другият послушник продължил да върви, без да се интересува от предварително измислените отговори.
Вивекананда и въпросът към Рамакришна

Младият Нарендранат, който по-късно станал известен като Свами Вивекананда, бил остроумен и взискателен към всяко твърдение. Не му било достатъчно някой да говори за Бога с увереност. Той искал доказателство, което да не се основава само на книги, традиции или чужди свидетелства.
Когато срещнал Рамакришна, задал въпроса, който носел в себе си: виждал ли е този човек Бога? Рамакришна не се скрил зад сложни философски обяснения. Отговорил му с непосредствената увереност на човек, който говори за собствено преживяване. Това изненадало младежа повече от всяка ученическа лекция.
Нарендранат продължил да се връща. Оспорвал, питал и проверявал. Рамакришна не се опитвал да спечели спор чрез красноречие. Между двамата постепенно възникнала необикновена връзка, в която съмнението на ученика не било отхвърлено, а срещнало учител, който не се страхувал от него.
С времето младият търсач, дошъл за доказателство, поел духовен път, който променил целия му живот. По-късно той започнал да говори пред огромни аудитории, носейки посланието, което някога сам отказвал да приеме без лично убеждение.
Сватбата на Шива и Парвати

Когато наближил денят на сватбата на Шива и Парвати, семейството на булката очаквало тържествено пристигане на величествен младоженец. Вместо това пред тях се появила необикновена процесия. Шива бил придружен от своите гани - странни и страховити същества, които никак не приличали на благородната свита, подобаваща на царска сватба.
Роднините на Парвати били потресени. Не разбирали как тя може да избере за съпруг някого, който не се съобразява с обичаите и не показва нито богатство, нито знатен произход. Питали за рода му, за предците му и за знаците, по които трябва да се определи благоприятността на брака. Шива оставал безмълвен, сякаш тези въпроси изобщо не го засягали.
Сред събралите се нараснало безпокойството. Тогава Парвати поискала от Шива да се яви в образ, който близките ѝ могат да приемат. Той се преобразил в Сундарамурти - изключително красив и сияен младоженец. Онези, които преди миг били изпълнени с ужас, останали смаяни от красотата му.
Тържеството продължило. Но хората, видели и двете му лица, вече знаели, че Шива не се побира в представите им за приличие, родословие и външност. Той можел да се яви като странник, когото никой не желае да приеме, или като най-прекрасния гост на празника - без самият той да се е променил в същността си.
Автор: Васил Стоянов

