Рамана Махарши (1879–1950) е индийски духовен учител, чието учение поставя в центъра въпроса „Кой съм аз?“. Думите му насочват вниманието към тишината, самопознанието и природата на съзнанието. Следващите 30 кратки мисли са представени в свободен превод и адаптация на български по негови беседи и текстове, а не като дословни цитати от конкретно издание.
1. „Кой съм аз?“ - това е въпросът, който отвежда ума към неговия източник.
2. Не следвай всяка възникнала мисъл. Попитай на кого се е появила.
3. Когато се появи мисълта „аз“, потърси откъде произлиза тя.
4. Истинското Аз не е тялото, нито сетивата, нито мислещият ум.
5. Умът не съществува отделно от мислите, които го изграждат.
6. Първата мисъл е „аз“; след нея възникват останалите.
7. За да успокоиш ума, изследвай самия този, който мисли.
8. Не е достатъчно да четеш за истинското Аз - трябва да го познаеш непосредствено.
9. Търси вътре в себе си онова, което книгите могат само да посочат.
10. Когато умът се успокои, можеш да бъдеш в покой навсякъде.
11. Тишината не е просто отсъствие на думи.
12. Истинската тишина е състоянието, в което мисълта за отделно „аз“ е стихнала.
13. Щастието е природата на истинското Аз, а не нещо, което трябва да бъде донесено отвън.
14. Смятаме, че предметите ни носят щастие, но покоят идва, когато желанието утихне.
15. Когато желанието е удовлетворено, умът за миг се връща към собствения си източник.
16. Не търси постоянно навън онова, което е най-близо до теб.
17. Не се тревожи дали самопознанието е възможно; продължи да изследваш.
18. Колкото и силни да са старите навици на ума, постоянството в самоизследването ги отслабва.
19. Не позволявай на ума безкрайно да се занимава с недостатъците на другите.
20. Колкото и лошо да постъпват другите, не подхранвай омраза към тях.
21. Това, което даваш на другите, в най-дълбок смисъл даваш на себе си.
22. Смирението носи добро дотолкова, доколкото го проявяваме.
23. Истинското себеотдаване означава да оставиш товара, който непрестанно се опитваш да носиш сам.
24. Щом влакът вече носи багажа ти, защо продължаваш да го държиш върху главата си?
25. Мъдростта не се състои в познаване на бъдещето или в необикновени способности.
26. Да останеш вътрешно неподвижен - това е същността на истинското виждане.
27. Непривързаността означава умът да не тича непрестанно след външни предмети.
28. Самоизследването връща вниманието към истинското Аз; обикновената медитация може да започне с мисъл за него.
29. Освобождението е да изследваш кой се чувства обвързан и да разпознаеш истинската си природа.
30. Вместо да питаш само какво представлява светът, открий кой е този, за когото светът се появява.
Автор: Васил Стоянов