Епикур е древногръцки философ, който поставя в центъра на добрия живот душевното спокойствие, разумния избор и свободата от ненужни страхове. За него удоволствието не означава безкрайни излишества, а преди всичко отсъствие на телесна болка и душевно смущение. Следващите 30 мисли са представени в свободен български превод или като кратки смислови адаптации на идеи от запазените му писма, основни положения и изречения, а не като дословни цитати от конкретно българско издание.
1. „Нека никой не отлага заниманията с философия, защото е млад, нито да се уморява от тях, защото е стар.“
2. „Никога не е твърде рано или твърде късно да се погрижиш за здравето на душата си.“
3. „Когато казваме, че удоволствието е целта, нямаме предвид удоволствията на разгула.“
4. „Най-голямото удоволствие е да не изпитваш болка в тялото и смущение в душата.“
5. „Невъзможно е да живееш приятно, без да живееш разумно, достойно и справедливо.“
6. „Невъзможно е да живееш разумно, достойно и справедливо, без да живееш приятно.“
7. „От всичко, което мъдростта ни дава за щастлив живот, най-важно е приятелството.“
8. „От всички желания едни са естествени и необходими, други са естествени, но не са необходими, а трети са нито естествени, нито необходими.“
9. „Ако искаш да направиш някого богат, не увеличавай богатството му, а намали желанията му.“
10. „Нищо не е достатъчно за човека, за когото достатъчното е твърде малко.“
11. „Който не се задоволява с малко, няма да се задоволи с нищо.“
12. „Привикването към простия начин на живот ни прави по-здрави и по-смели пред превратностите на съдбата.“
13. „Хлябът и водата носят най-голямо удоволствие на онзи, който действително се нуждае от тях.“
14. „Нито непрекъснатите пиршества, нито разкошът правят живота приятен, а трезвата преценка.“
15. „Трезвата преценка изследва причините за всеки избор и всеки отказ.“
16. „Не всяко удоволствие трябва да бъде избирано и не всяка болка трябва да бъде избягвана.“
17. „Понякога понасяме болка, защото след нея идва по-голямо удоволствие.“
18. „Понякога се отказваме от удоволствие, защото след него следват по-големи страдания.“
19. „Смъртта не е нищо за нас: когато ние съществуваме, тя още не е дошла, а когато тя дойде, нас вече ни няма.“
20. „Няма нищо страшно в живота за онзи, който действително е разбрал, че няма нищо страшно в това да не живее.“
21. „Мъдрият човек нито бяга от живота, нито се страхува от неговия край.“
22. „Както избираме не най-многото храна, а най-приятната, така трябва да ценим не най-дългия, а най-приятния живот.“
23. „Бъдещето не е нито напълно наше, нито напълно извън нашата власт.“
24. „Не бива да очакваме бъдещето като сигурно, нито да се отчайваме, сякаш то непременно няма да настъпи.“
25. „Справедливостта сама по себе си не е нещо неизменно, а съгласие да не вредим и да не бъдем увреждани.“
26. „Несправедливият човек се измъчва от страха, че постъпката му ще бъде разкрита.“
27. „От всички неща, които мъдростта подготвя за щастливия живот, приятелството е най-голямото благо.“
28. „Не толкова помощта на приятелите ни е ценна, колкото увереността, че можем да разчитаме на нея.“
29. „Не разваляй онова, което имаш, с желание за онова, което нямаш.“
30. „Нека благодарността към миналото и разумната грижа за настоящето ни помогнат да живеем спокойно.“
Автор: Васил Стоянов