Блез Паскал е френски математик, физик и философ от XVII век, чиито размисли за човешката природа, разума, вярата и безкрайността остават актуални и днес. В своите „Мисли“ той разглежда едновременно величието и крехкостта на човека.
1. „Сърцето има свои основания, които разумът не познава.“
2. „Човекът е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика.“
3. „Цялото ни достойнство се състои в мисълта.“
4. „Нека се стараем да мислим добре: това е началото на нравствеността.“
5. „Вечното мълчание на тези безкрайни пространства ме ужасява.“
6. „Човекът е безкрайно нищо пред безкрайността и всичко пред нищото.“
7. „Човекът е еднакво неспособен да види нищото, от което произхожда, и безкрайността, която го поглъща.“
8. „Ние никога не живеем истински в настоящето.“
9. „Миналото и настоящето са наши средства; единствено бъдещето е нашата цел.“
10. „Така никога не живеем, а само се надяваме да живеем.“
11. „Цялото нещастие на хората идва от това, че не умеят да останат спокойно в една стая.“
12. „Развлечението ни отвлича от мисълта за собственото ни положение.“
13. „Ние търсим отдих чрез борба с препятствията, а щом ги преодолеем, покоят ни става непоносим.“
14. „Любопитството често е само суета: искаме да знаем, за да можем да говорим за онова, което знаем.“
15. „Суетата е така дълбоко вкоренена в човешкото сърце, че всеки иска да бъде забелязан.“
16. „Ако всички знаеха какво говорят едни за други, нямаше да има и четирима приятели на света.“
17. „Справедливост без сила е безсилна; сила без справедливост е тиранична.“
18. „Трябва да съединим справедливостта и силата.“
19. „Обичаят е втора природа, която разрушава първата.“
20. „Въображението разполага с всичко: то създава красота, справедливост и щастие в човешките очи.“
21. „Въображението е господарка на заблудата и лъжата.“
22. „Последната стъпка на разума е да признае, че има безкрайно много неща, които го надхвърлят.“
23. „Две крайности: да изключим разума и да не признаем нищо освен разума.“
24. „Познанието за Бога без познание за собствената ни нищета поражда гордост.“
25. „Познанието за собствената ни нищета без познание за Бога поражда отчаяние.“
26. „Колкото повече светлина има човек, толкова повече вижда величието и нищетата си.“
27. „Човекът не е нито ангел, нито звяр; бедата е, че който иска да бъде ангел, става звяр.“
28. „Ние сме изпълнени с неща, които ни тласкат отвъд самите нас.“
29. „Вярата не е просто доказателство, а и начин, по който сърцето се обръща към истината.“
30. „Човекът надминава безкрайно самия себе си.“
Автор: Васил Стоянов