Философският камък (lapis philosophorum) е смятан за най-върховната цел в алхимията. Според тази древна доктрина чрез него човек е способен да трансформира живака в злато или сребро. Терминът „живак“ в алхимичните текстове не трябва да бъде разбиран буквално, а по-скоро като символ на аспекти, непознати за материалния свят. Живакът е аналогичен на живота във всяко едно същество, докато златото и среброто, като най-перфектните метали, са символ на най-чистата и красивата му форма.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Да трансформираме живака на камъка означава да проявим неговия потенциал да бъде диамант – най-съвършената му форма на съществуване – в реалност. Трансформирането на човешкия живак в злато символизира регенерирането на истинската човешка природа или това, което в източните религиофилософии наричат „просветление“. Процесът на работа с живака във всичко съществуващо, така че то да се превърне в своята най-съвършена форма, се нарича „трансмутация“.
Тя може да се приложи дори и в ежедневието ни.
– Всяка ситуация е правилната, стига да имаш очите да я видиш като такава.
Всяко събитие може да бъде превърнато в злато чрез изкуството на алхимията. Животът може да поднесе неочаквано неприятни моменти на всеки, но разумът на човек е способен да ги превърне в злато. Според алхимията живакът е есенцията на всички светове, които във физическия аспект на Вселената са наричани:
- минерален
- растителен
- животински
- човешки
Както и есенцията на всички небесни светове, в които се предполага, че пребивават божествените същества, наречени „ангели, архангели, херувими и др.“. Живакът, в буквалния смисъл, е аналогичен на духа, на жизнената енергия; той е животът отвъд ума и тялото във всяко едно нещо.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Живакът като първична субстанция и духовна енергия
Живакът се смята за проявление на това, което алхимиците наричат „Шамаим“, преведено в Библията като „Рай“, познато в херметизма като „Огнените води“, в индуизма като „Чит“ и в еврейската Кабала като „сефирата Кетер“. Херметизмът използва една от най-лесно разбираемите аналогии относно този източник. Наричани „Огнените води“, те представляват първоначалната енергия, в която всички противоположности са обединени в едно цяло (откъдето произлиза и терминът). Мракът и светлината, чиято взаимовръзка създава всичко, са едно неделимо проявление. Този единен източник според алхимията представлява природата на „Бог“.
Тази природа, или енергия, е позната като prima materia (първична субстанция), от която самото Сътворение е изковано. Prima materia се смята за най-върховното състояние, което живакът – животът в дадено същество – може да достигне. Сътворението според доктрината е започнало, когато prima materia разделила себе си и дуалността била създадена.
В алхимията огънят, бидейки най-висшият елемент, е символ на духовния свят в битието, познат като „Ацилут“ в Кабала. Водата, заедно със Земята, представляват физическия свят, който е противоположен на Ацилут. Тъй като и физическият, и небесният свят са проявление на prima materia, или с други думи произлизат от един и същ източник, тези противоположни светове представляват двете страни на една и съща монета.
Поради тази причина физическият свят се възприема като отражение на небесния свят – отражението е идентично изображение, но обърнато огледално. Ако всичко тук е материално и дуално, то всичко в духовния свят е невеществено и единно.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Великото дело и алхимичната трансмутация
Според древните алхимични текстове, взаимовръзката между Огъня (небесния свят) и Водата (физическия свят) поражда „живака“ по естествен начин. Живакът е разум, който съдържа в себе си безграничен потенциал. Алхимията илюстрира неговата трансмутация като стоящ пред седем стъпала, символични на седемте състояния, през които трябва да премине, преди да се завърне в Рая – първоизточника. Първото стъпало е минералното, след което следват растителното, животинското, човешкото, двете божествени и последното – „Бог“.
Описаното представлява цялостна картина на това как божественият разум, който създава всяко същество, е един и същ, но проявява себе си в различните етапи на еволюцията, като последната дестинация е Шамаим – Раят. Последните две стъпки на еволюцията след хомо сапиенс продължават в небесния свят. Трансмутирането на живака в злато, което е аналогично на това животът да се завърне в Рая, се случва чрез „Философския камък“.
Създаването на този камък, познато като magnum opus (Великото дело), се извършва чрез първичната субстанция (prima materia). Следователно философският камък представлява в определен смисъл изкуството на трансмутация, което се придобива чрез различните човешки способности, дадени му от природата. Чрез тези способности човекът трансформира себе си в това, което мистиците наричат „йогин“, идващо от „йога“, преведено като „обединение“. Философският камък е също така аналогичен на ключа за просветлението, чрез което индивидът придобива еликсира на безсмъртието, или казано по друг начин – излиза от безкрайният кръг на раждане и смърт (самсара).
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Заключение
Това, което се опитва да разкрие древната алхимия на човека може да бъде сумирано в следното:
- Философският камък не е буквален обект, а е дълбок символ на вътрешната трансформация и духовното развитие на човека.
- Алхимията се разкрива като учение за преобразяването на съзнанието, при което „живакът“ – жизнената енергия и потенциалът във всяко същество – може да бъде издигнат до своята най-съвършена форма, символизирана от златото.
- Всичко съществуващо произлиза от една първична субстанция, в която противоположностите са обединени, а материалният и духовният свят са различни проявления на един и същ източник.
- Процесът на трансмутация, описан чрез етапите на еволюция, води до постепенното осъзнаване и завръщане към първоизточника.
- Великото дело не е просто алхимичен акт, а път на личностно израстване, в който човек използва своите вътрешни способности, за да достигне състояние на единство и просветление.
- В този смисъл философският камък се явява ключ към разбирането на собствената ни природа и към постигането на съвършенство отвъд ограниченията на материалния свят.
Автор: Васил Стоянов