Според Аристотел, всяко нещо има източник, материалност, форма и завършеност (цел). Семето например, е източникът на дървото, неговата материалност са всички елементи, които го изграждат, неговата форма е това, което е в момента, а завършеността е това, което ще бъде когато достигне пълния си потенциал. Всяко нещо познато за нас има свой източник. Самата идея за себесъздаване е непонятна за нас. Ако нещо трябва да се създаде от самосебе си, то това означава, че то трябва да е съществувало преди да е създало себе си.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Наблюдавайки света около нас разбираме, че всяко едно парче битие се различава по стойност от другите – камъкът е с по-малко битие от дървото, то е с по-малко битие от животното, животното е с по-малко битие от човека, човекът е с по-малко битие от планетата, следователно достигаме до логичния извод, че всяко едно нещо е създадено от нещо с по-голяма стойност на битие от себе си. Този принцип следователно може да продължава до безкрайност.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Например ако числото 1 породи число с по-голяма стойност на битие от себе си, като числото 3, то тогава сме изправени пред факта, че разликата в битието от 2 се е породила от нищото и пак опираме до заключението, че нищо не може да се самосъздаде. Това е и причината всяко едно парче битие да може да създаде само и единствено нещо с по-малко или с равностойностно битие на себе си според Аристотел . Единственият изход от това безкрайно въртене в кръг е идеята за вечността, а именно, че източникът винаги е съществувал и ще съществува, той не е бил самопороден нито ще бъде заличен. Тъй като този изход сам по себе си остава вечно неразбираем за човека, то тогава всяка една идея опитваща се да обясни източника не е нищо повече от игра на думи.