
Теософията на Плотин е повлияна до голяма степен от платонизма. В текста „Парменид“, Платон описва първоизточника на всичко като нещо, което няма начало и край, нито във времето, нито в пространството. Нещо, което е навяскъде и никъде. Нещо, което се движи и е статично. Нещо, което не е породено, нито някога ще загине.
НЕПОЗНАВАЕМОТО ЕДНО
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
ЕДНОТО проявява себе си като Отца, който е аналогичен на Бог, като Синът, който е аналогичен на Божествения Ум, и като Светия Дух, който е аналогичен на живия божествен интелект, който проявява себе си като битието.
Тази триединна еманация на ЕДНОТО предшества физическата Вселена, а най-нисшето ниво на съществуване представлява хаотичната материя, която е лишена от всякаква форма, структура и функция. В нашия случай това можем да кажем, че са основните градивни частици на материята, необвързани една с друга, за да създадат какъвто и да e обект.
Човешката душа, или съзнанието, което представлява просто една искра от Божествения Интелект, се смята за продукт на мозъка, а Божественият Ум и ЕДНОТО са напълно непонятни от човешка гледна точка, те са просто идеи на въображението.
„Човешкото същество“, според Неоплатонизма, представлява разумната душа, а не материалното тяло, което е лишено от свободна воля поради законите на физиката.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Плотин взима идеята на Платон относно „Светът на Идеите„, в който пребивава човешката душа като посредник между Логоса и илюзорния свят, в който живеем, и я доразвива като една логична перспектива, в която тялото е просто отражение на душата, пребиваваща в този свят.
Светът на Идеите представлява съвкупност от идеи, които сами по себе си са съвършени и нематериални, а материята действа като огледало, което ги отразява. Огледалото обръща образа наопаки, което означава, че това, което е нематериално, вечно и съвършено, се превръща в материално, нетрайно и порочно.
Материята, Плотин смята, че представлава субстанция, подобна на глина, която сама по себе си няма качества, но тъй като действа като огледало, тя е способна да използва духовни принципи, съществуващи в Света на Идеите, за да оформи себе си, преставайки да бъде хаотична и създавайки Вселена изпълнена с множество неодушевени и одушевени обекти.
Почти всеки човек знае какво представлява огледалото, но това, което ни държи в разбиране, че отражението в него е просто илюзия, са самите му рамки. Огледалните рамки са тези, които поставят граници, давайки ни представа за това къде започва и къде свършва.
Когато човек излезе от рамките на огледалото, той спира да вижда своето отражение, следователно разбира, че това, което вижда в него, е илюзия, която той създава чрез своето собствено отражение в огледалото.
Материалният свят, за разлика от познатите за нас огледала, представлява огледало, което на пръв поглед няма рамки. Поради тази причина душата, пребиваваща в Света на Идеите, оглеждайки себе си в материята, вижда своето илюзорно отражение, което не изчезва доакто не загине.
Така отражението на самата душа, което представлява нейната противоположна природа, изглежда като реалност.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Тази история символизира перспективата на Неоплатонизма. Персонажът Нарцис е аналогичен на човешката душа, която решава да види своето отражение в Материята. Виждайки го, душата се влюбва в него и така пада в материалния свят.
Идентифицирайки себе си с отражението си, душата забравя, че отражението е просто илюзия, която е пълна противоположност на самата нея.
От тази перспектива душата не се съдържа в тялото, а тялото в душата. Според Плотин, колкото и да търсим за душата в тялото, няма да я намерим, защото е невъзможно нещо нематериално да се намира в нещо материално.
Материалният свят е отражение, илюзия, тотално изкривяване на истинската реалност. Той се съдържа в Света на Идеите, тъй като Светът на Идеите създава материалния свят чрез своето отражение в Материята. А всички опити да се регенерира човешката душа, така че тя да осъзнае отново истинската си същност, се превръщат в различните религии и техните методи.
Автор: Васил Стоянов


