Плотин – Отвъд духовното и материалното

ЕДНОТО проявява себе си като Отца, който е аналогичен на Бог, като Синът, който е аналогичен на Божествения Ум, и като Светия Дух, който е аналогичен на живия божествен интелект, който проявява себе си като битието.

Тази триединна еманация на ЕДНОТО предшества физическата Вселена, а най-нисшето ниво на съществуване представлява хаотичната материя, която е лишена от всякаква форма, структура и функция. В нашия случай това можем да кажем, че са основните градивни частици на материята, необвързани една с друга, за да създадат какъвто и да e обект.

Човешката душа, или съзнанието, което представлява просто една искра от Божествения Интелект, се смята за продукт на мозъка, а Божественият Ум и ЕДНОТО са напълно непонятни от човешка гледна точка, те са просто идеи на въображението.

„Човешкото същество“, според Неоплатонизма, представлява разумната душа, а не материалното тяло, което е лишено от свободна воля поради законите на физиката.

Плотин взима идеята на Платон относно „Светът на Идеите„, в който пребивава човешката душа като посредник между Логоса и илюзорния свят, в който живеем, и я доразвива като една логична перспектива, в която тялото е просто отражение на душата, пребиваваща в този свят.

Светът на Идеите представлява съвкупност от идеи, които сами по себе си са съвършени и нематериални, а материята действа като огледало, което ги отразява. Огледалото обръща образа наопаки, което означава, че това, което е нематериално, вечно и съвършено, се превръща в материално, нетрайно и порочно.

Материята, Плотин смята, че представлава субстанция, подобна на глина, която сама по себе си няма качества, но тъй като действа като огледало, тя е способна да използва духовни принципи, съществуващи в Света на Идеите, за да оформи себе си, преставайки да бъде хаотична и създавайки Вселена изпълнена с множество неодушевени и одушевени обекти.

Почти всеки човек знае какво представлява огледалото, но това, което ни държи в разбиране, че отражението в него е просто илюзия, са самите му рамки. Огледалните рамки са тези, които поставят граници, давайки ни представа за това къде започва и къде свършва.

Когато човек излезе от рамките на огледалото, той спира да вижда своето отражение, следователно разбира, че това, което вижда в него, е илюзия, която той създава чрез своето собствено отражение в огледалото.

Материалният свят, за разлика от познатите за нас огледала, представлява огледало, което на пръв поглед няма рамки.  Поради тази причина душата, пребиваваща в Света на Идеите, оглеждайки себе си в материята, вижда своето илюзорно отражение, което не изчезва доакто не загине.

Така отражението на самата душа, което представлява нейната противоположна природа, изглежда като реалност.

Тази история символизира перспективата на Неоплатонизма. Персонажът Нарцис е аналогичен на човешката душа, която решава да види своето отражение в Материята. Виждайки го, душата се влюбва в него и така пада в материалния свят.

Идентифицирайки себе си с отражението си, душата забравя, че отражението е просто илюзия, която е пълна противоположност на самата нея.

От тази перспектива душата не се съдържа в тялото, а тялото в душата. Според Плотин, колкото и да търсим за душата в тялото, няма да я намерим, защото е невъзможно нещо нематериално да се намира в нещо материално.

Материалният свят е отражение, илюзия, тотално изкривяване на истинската реалност. Той се съдържа в Света на Идеите, тъй като Светът на Идеите създава материалния свят чрез своето отражение в Материята. А всички опити да се регенерира човешката душа, така че тя да осъзнае отново истинската си същност, се превръщат в различните религии и техните методи.