В края на 20 век учените в различни среди изследвали подземните мрежи от връзки между растенията, коитообхващат разстояния от стотици, дори хиляди километри. Зад всяко велико откритие което коренно променя светогледа и живота ни като цяло стои дълбоко научно обяснение което е нужно да бъде дадено до някаква лесноусвоима точка. В сърцето на науката е да насърчава човека винаги да проверява това което научава като проследява процеса на откритие до началната му точка. Това и ще направим, за да можем наистина да осъзнаем колко сложна е природата когато се опитаме да я поставим в рамките на ума ни, както и за да оценим дълбоко в нас целия този процес. Всичко започва с гъбите – нашите малки герои.
Независимо дали става дума за „гъби“, или „гъбички“, в основата си организмът е идентичен, размерът е различен. Тези многоклетъчни организми са изградени от клетки наречени „хифи“. Те имат формата на тънки нишки, които се преплитат помежду си, за да изградят тялото на дадената гъба, както нашите клетки изграждат нашето тяло. Тяхното преплитане обаче продължава и в почвата, както дървото навлиза в нея чрез корените си (илюстрирано по-долу).
За разлика от хората, които са изградени от различни видове клетки, както и от дърветата, които са изградени от различни съединения и клетки, гъбите са изградени единствено от един тип клетки – хифи. Следователно продължението на гъбата в почвата е същият материал, който създава и нейната видима част над почвата. Целият този материал се обозначава под един общ знаменател „мицел“. Гъбите и гъбичките са свързани помежду си в една подземна мрежа, създавайки един огромен организъм. Тази мрежа от мицел свързва не само гъбичните организми, но в нея участват и корените на 90% от растенията на Земята.
Освен изпращането на захари до гъбите, растенията могат да обменят и хранителни вещества помежду си използвайки мрежата от мицел. Още по-впечатляващо е, че могат да обменят и сигнали за опаснст. Когато например жирафи започнат да ядат листата на някое дърво, то започва да синтезира химикали които правят листата му неприятни на вкус за тях. Тази негова реакция се изпраща и до всички дървета в района, които на свой ред предприемат предварителни мерки, така че да не ги сполети същата съдба.
По този начин растенията принуждават някои животни да изминават големи разстояния преди да опитат да си похапнат от някое друго растение, до което сигналът не е достигнал. Благодарение на тази подземна мрежа растенията които имат недостиг на слънчева светлина, при пребиваването им в близост до по-високи дървета, получават своите хранителни вещества именно от тях.
Дълбоко в почвата се крие един голям организъм, който работи в хармония, така че да се поддържа жив цялостно, подобно на човешкото тяло – макар и да е изградено от трилиони клетки, различни по вид, всички те работят в синхрон – помагат на тези, които имат нужда и унищожават вредителите. Но тук вместо микроскопични клетки, имаме организъм от макроскопични растения, дървета и гъби.
Тази глобална мрежа съществува от 400 милиона години и вероятно се е образувала в продължение на милиарди, за да достигне такива мащаби и дълбочина.
С други думи през последните няколко години учени от целия свят започнаха по-интензивно изследване за откриване на методи, чрез които тези гъби могат да разрешат един от най-големите проблеми на човечеството – замърсяването на реките, моретата и океаните с пластмаса.
Процесът на разграждане от страна на гъбите, когато става дума за пластмаса, е същият като този, който използват за разграждането на храната в почвата – отделят ензими, които разбиват химическите връзки и следователно молекулярната ѝ структура.
Различните видове гъби имат способността да отделят различни видове ензими, които могат да разграждат различни молекулярни структури.
Автор: Васил Стоянов
