В продължение на векове тибетските будистки практикуващи описват изключително дълбоки състояния на медитация, при които обичайното преживяване на тялото и ума постепенно се трансформира. Някои от най-напредналите практики говорят за поредица от вътрешни етапи, достигащи до състояние, известно като „ясна светлина“ (clear light).
Но могат ли подобни субективни състояния да бъдат наблюдавани и чрез активността на мозъка?
Ново научно изследване предлага интересен поглед към този въпрос.
Учени записаха мозъчната активност на опитни тибетски будистки практикуващи по време на Buddhist Highest Yoga Tantra (BHYT) – група от напреднали медитативни практики във Ваджраяна будизма.
Резултатите, публикувани на 29 юли 2026 г. в научното списание Scientific Reports, показват, че по време на тези медитации могат да бъдат открити повтарящи се и различими модели на EEG активност, които се организират в последователности.
Още по-интересно е, че структурата на тези невронни състояния се различавала според опита на практикуващите.
Учените изследват една от най-напредналите форми на будистка медитация
Голяма част от научните изследвания върху медитацията досега са съсредоточени върху сравнително достъпни практики като mindfulness, фокусирано внимание и наблюдение на мислите.
Highest Yoga Tantra представлява нещо значително по-различно.
Тези практики принадлежат към тибетския Ваджраяна будизъм и включват сложни визуализации, концентрация и строго структурирани вътрешни процеси.
Една от централните практики, изследвана от учените, традиционно описва осем последователни етапа на „разтваряне“ на телесни елементи и умствени състояния.
Кулминацията на този процес е състоянието, известно като „ясна светлина“.
Важно е да се уточни, че това е понятие от тибетската будистка традиция. Научното изследване не доказва съществуването на „ясната светлина“ като отделен биологичен феномен, нито установява, че конкретен EEG модел представлява самото преживяване.
Вместо това учените задават по-конкретен въпрос:
Може ли описаната от практикуващите последователност от медитативни състояния да бъде свързана с възпроизводими промени в мозъчната активност?
36 тибетски будистки практикуващи и 51 медитации
Изследването включва 36 мъже на възраст между 31 и 69 години, които практикуват Highest Yoga Tantra редовно от години, а в някои случаи – от десетилетия.
Някои от най-опитните участници са преминавали през продължителни медитативни оттегляния, продължаващи година, три години или повече.
По време на подобни периоди някои от тях практикуват между 6 и 10 часа дневно.
Учените събрали общо 51 EEG записа на медитации.
Самите измервания били извършени между 2020 и 2025 г. по време на пет научни експедиции в тибетски будистки манастири в Индия и Непал, както и в планински отшелнически места в Хималаите.
Сред тях били манастирите Gyudmed, Gyuto, Kopan, Sera Jey и Tashi Lhunpo.
Това е важна особеност на изследването.
Вместо монасите да медитират единствено в изкуствена лабораторна среда, мозъчната им активност била измервана в условия, много по-близки до тези, в които действително практикуват – храмове, помещения за медитация и отшелнически колиби.
Отделните медитации продължавали между 14 минути и 1 час и 23 минути.
EEG разкрива повтарящи се състояния на мозъка
За да проследят как мозъчната активност се променя по време на медитацията, учените използвали електроенцефалография (EEG).
EEG измерва електрическата активност на мозъка чрез електроди, разположени върху скалпа.
Вместо да разглеждат цялата медитация като едно единствено състояние, изследователите използвали алгоритъм, който разделя EEG записите на отделни периоди със сравнително стабилни характеристики.
След това сравнили тези периоди между различните медитации и различните практикуващи.
Резултатът бил забележителен.
Анализът разкрил шест ясно възпроизводими типа невронни състояния, както и още две по-слабо изразени, наподобяващи фоновата активност.
Основните състояния образували три своеобразни двойки, характеризиращи се предимно от различни модели в:
delta, alpha/theta и beta/gamma честотните диапазони.
Това предполага, че мозъчната активност по време на напредналата тантрическа медитация не представлява просто един стабилен „медитативен режим“.
Вместо това тя преминава през динамична последователност от различни неврофизиологични състояния.
Медитацията се оказва по-скоро пътуване, отколкото едно състояние
Това е може би най-интересният аспект на изследването.
Когато говорим за медитация, често я представяме като едно състояние – човек или медитира, или не медитира.
При тези напреднали практики картината изглежда значително по-сложна.
Учените превърнали различните EEG състояния в символни последователности, което им позволило да сравняват структурата на отделните медитации.
Така всяка медитация можела да бъде разглеждана като своеобразна невронна траектория – поредица от различни функционални състояния на мозъка.
Анализът показал, че тези траектории не са еднакви при всички практикуващи.
Но различията не изглеждали напълно случайни.
Те били систематично свързани с нивото на медитативен опит.
Мозъкът на най-опитните практикуващи показва по-богати последователности
Изследователите разделили участниците според техния медитативен опит.
Най-опитните монаси показвали по-дълги и по-разнообразни последователности от EEG състояния.
При тях по-често се наблюдавали ясно изразени alpha/theta и beta/gamma модели.
При практикуващите с по-малък опит последователностите обикновено били по-кратки и по-често доминирани от фонови или delta-свързани състояния.
Особено важно е, че тези различия не могат просто да бъдат обяснени с това, че по-опитните монаси са медитирали по-дълго по време на експеримента.
Според анализа продължителността на медитацията сама по себе си не обяснява наблюдавания модел.
Това кара авторите да предположат, че дългогодишната практика може да бъде свързана не само с промени в отделни мозъчни ритми, а и с по-богата организация на последователните невронни състояния по време на медитация.
Какво означават alpha, theta, gamma и delta вълните?
Човешкият мозък постоянно проявява електрически колебания с различни честоти.
Те обикновено се разделят условно на диапазони като delta, theta, alpha, beta и gamma.
Различните честотни диапазони могат да бъдат свързвани с различни функционални състояния на мозъка, но връзката не е проста.
Например alpha и theta активността често е изследвана във връзка с внимание, вътрешно насочени процеси и различни видове медитация, докато gamma активността е свързвана с определени форми на високочестотна невронна координация.
Но не можем просто да кажем:
„gamma означава просветление“ или „theta означава дълбока медитация“.
Авторите на самото изследване изрично предупреждават срещу подобно опростяване.
EEG сигналите, измерени върху скалпа, дават информация за динамиката на мозъчната активност, но не могат сами по себе си да разкрият точното субективно преживяване на човека.
Откриха ли учените невронния подпис на „ясната светлина“?
Не.
И това разграничение е особено важно.
Изследването показва, че по време на Highest Yoga Tantra могат да бъдат открити възпроизводими EEG състояния и структурирани последователности между тях.
Но учените не установяват, че определена мозъчна вълна или конкретна EEG конфигурация е биологичният „подпис“ на будисткото състояние „ясна светлина“.
Традиционната система описва осем етапа, докато автоматичният EEG анализ идентифицира собствен набор от функционални състояния. Средният брой открити сегменти в отделните записи също не съвпада непременно с традиционните осем етапа.
Следователно науката все още не може да постави електрод върху главата на медитиращ човек и да каже:
„В този момент той преживява ясната светлина.“
Това, което новото изследване показва, е по-фино – и от научна гледна точка може би по-интересно.
Напредналата тантрическа медитация изглежда притежава измерима вътрешна невронна структура, която може да бъде проследявана чрез EEG.
Защо това изследване е важно за науката за съзнанието?
Един от най-големите проблеми пред невронауката е, че съзнанието е едновременно непосредствено познато и изключително трудно за обективно измерване.
Ние знаем какво е да изпитваме мисъл, усещане или чувство.
Но друг човек няма директен достъп до това преживяване.
Той може да измери поведението ни.
Може да наблюдава мозъчната ни активност.
Може да ни попита какво сме преживели.
Но самото субективно преживяване остава достъпно единствено за човека, който го изпитва.
Именно тук напредналите медитативни традиции представляват интересна възможност за науката.
Тибетският будизъм е развивал в продължение на векове систематични методи за наблюдение и разграничаване на вътрешни състояния.
Това не означава, че традиционните описания трябва автоматично да бъдат приемани като научни факти.
Но те могат да предложат структурирана карта на субективния опит, която учените след това да сравняват с измерими физиологични процеси.
Точно това прави настоящото изследване толкова интересно.
То поставя една до друга две много различни перспективи:
древната интроспективна карта на съзнанието и съвременното измерване на мозъчната активност.
Науката не „доказва“ тантра – но започва да измерва нещо интересно
Резултатите лесно могат да бъдат преувеличени.
Изследването не доказва будистките учения.
Не доказва съществуването на мистични състояния като обективни физически реалности.
И не показва, че учените вече могат да „виждат просветлението“ в мозъка.
Освен това всички 36 участници са мъже и всички принадлежат към специфична група от опитни будистки практикуващи. Това ограничава възможността резултатите автоматично да бъдат обобщени към други хора, други видове тантра или други медитативни традиции.
Самите автори също подчертават, че EEG характеристиките не трябва да се разглеждат като универсални биомаркери на конкретни медитативни състояния.
Но изследването показва нещо, което само по себе си е достатъчно интересно:
при високо структурирана и дългогодишно практикувана форма на медитация мозъчната активност изглежда преминава през възпроизводими, организирани и зависими от опита невронни състояния.
Древна карта на ума среща съвременната невронаука
В продължение на столетия тантрическите будистки традиции изследват съзнанието от първо лице.
Днес невронауката започва да наблюдава същия процес от трето лице.
Едната перспектива описва преживявания.
Другата измерва електрически сигнали.
Те не са едно и също.
Но именно пресечната точка между тях може да се окаже особено ценна за бъдещите изследвания на човешкото съзнание.
Новото проучване не ни казва какво представлява „ясната светлина“ и не разрешава мистерията на съзнанието.
То обаче показва, че изключително сложните вътрешни процеси, описвани от напреднали медитиращи, могат да бъдат изследвани със съвременните инструменти на невронауката.
И колкото по-добре учените успяват да свържат внимателно описаното субективно преживяване с измеримата мозъчна динамика, толкова по-близо може да се приближим до един от най-трудните въпроси в науката:
Как мозъчната активност се превръща в човешко преживяване?
Източник
DOI: 10.1038/s41598-026-45893-4
