Древната мъдрост и произходът на философиите
Някои страни са смятани и до ден днешен за наследници на древна мъдрост, разкриваща мистериите на живота. Част от тях са Индия, Тибет, Китай, Япония, Древна Гърция, Рим, Персия и др.; Индия, бидейки текущия духовен център на света.
Нейната философия описва Сътворението като продукт на всемогъща и всезнаеща „единица“, позната като Сат, а понякога и като Брахман. Според индуистката теология, животът е танц на един звук – АУМ (OM), който е проявление на Брахман, но не е нещо отделно от него.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Трите гуни и трите нива на съществуване
Макар и звукът да е един, той се проявява в три основни форми, три основни честоти на трептения, три основни качества, познати като „трите гуни“.
Те представляват три различни нива на съществуване:
Материално – тамас, Ментално – раджас и Духовно – сатва, които са отразени и в човека като триединно същество, съставено от дух, ум (душа) и тяло.
Индуистката философия също така разделя и човешкия ум (или душа) на четири основни аспекта – буди, ахамкара, манас и читта. Те представляват интелекта, идентификацията (егото), процесът на събиране на информация чрез петте сетива, и най-дълбокото ниво на съзнанието, в което всички останали аспекти на ума се проявяват.
Универсалната философия и нейният произход
Тези философски учения и идеи могат също така да бъдат проследени и до Персия, Китай, Япония, Древна Гърция, Рим, Египет, Асирия и др.
Независимо от мястото, към което решим да насочим нашето внимание с цел търсене на древна мъдрост, всички те могат да бъдат обединени в една-единствена философия, чийто корени са в Древен Египет, или по-точно в една-единствена личност, позната на гърците като Хермес Трисмегист, на египтяните като бога Тот, а на римляните като Меркурий.
Този човек, бог или същество се смята за родоначалника на познатите за нас духовни философии и учения на запад, които намират своята аналогия в Херметизма.
В тази философия, или учение, са изложени седем основни принципа, или закони, които управляват Вселената, и на които всички същества са подвластни. Те биват:
- Принципът на Менталността
- Принципът на Съответствието
- Принципът на Вибрацията
- Принципът на Противоположностите
- Принципът на Ритъма
- Принципът на Причината и Следствието
- Принципът на Рода
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Кой е Хермес Трисмегист?
Хермес Трисмегист е предполагаем автор, както на Изумрудените Скрижали, и оригинален автор на Корпус Херметикум.
Смята се за съвкупност от египетския бог „Тот“ и гръцкия бог „Хермес“ (синът на Зевс), и двамата бидейки богове на писмеността и магията.
Една от най-влиятелните личности, писали някога относно астрология, кабала, масонство, метафизика, митове, розенкройцерство, теология, херметизъм и др. – Менли П. Хол, описва Хермес Трисмегист по следния начин:
Майстор на всички изкуства и науки, съвършен във всички занаяти, Владетел на Трите Свята, Писател на Боговете и Пазител на Книгите на Живота, Тот Хермес Трисмегист – Трижди Великият, „Първият Разумен“ – бил смятан от древните египтяни за въплъщение на Вселенския Ум.
Въпреки че по всяка вероятност действително е съществувал велик мъдрец и просветител на име Хермес, невъзможно е този исторически човек да бъде отделен от масата легендарни сведения, чиято цел е да го идентифицират с Космическия Принцип на Мисловността.
Основата на херметичната философия
Основата на херметичната философия е менталната трансмутация, чрез която обединяваме себе си с източника.
Херметизмът учи, че ако човек придобие майсторство над собствените си ментални състояния, той става способен на „всичко“, тъй като самата Вселена е ментална.
Успешната ментална трансмутация може да бъде проявена само когато индивидът осъзнае седемте херметични принципа.
Херметичните учения, заедно с ученията на Кабала, относно трансформирането на менталността могат да бъдат разгледани като основата на много „себеоткриващи“ практики, развили се по-късно в историята на запад.
Херметизмът също така обхваща и астрологията, алхимията и психологията, които са се превърнали в основните блокове на днешната астрономия, химия и модерна психология.
Седемте херметични принципа
Принципът на Менталността
„ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален.“
Този принцип гласи, че самата Вселена е ментална. Всички явления в нея са продукти на менталната сила на „ЦЯЛОТО“, което не може да бъде дефинирано.
Човекът, съдържащ разум в природата си, се смята за способен да превърне себе си в създател, или с други думи – да стане едно с ЦЯЛОТО.
Самата искра „разум“ или „съзнателност“ у човека не е нищо друго освен самото ЦЯЛО.
Думата „менталност“ в херметизма е синоним за „проявление“ от някакво естество, независимо дали е духовно, умствено, или физическо.
Основното заключение е, че „ЦЯЛОТО“ манифестира себе си, за да осъзнае себе си подобно на идеята за Ин и Ян, или Шива и Шакти. Чрез своето проявление в „многообразие“, вижда себе си като „единство“.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
Принципът на Съответствието
„Каквото горе, такова и долу, каквото долу, такова и горе.“
Този принцип се използва в херметизма в търсене на истината относно съществуващото зад завесата на физическия свят.
Цялото сътворение, с всичките свои нива, се разгръща по идентичен начин, а единствената разлика между „горе“ и „долу“ е сложността и „плътността“ на това разгръщане.
Още една основна интерпретация е фактът, че всяко нещо е обусловено от всичко останало, за да съществува като такова, каквото е.
Принципът на Вибрацията
„Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.“
Принципът на вибрацията постулира, че всичко се движи и всички движения са продукт на менталната сила на ЦЯЛОТО.
Тези движения създават световете в Сътворението.
От човешка перспектива всяко действие, мисъл и явление има своя честота на вибрация.
Материята, както и всички сили – топлина, електромагнетизъм, светлина, звук, цвят, мирис – са продукт на вибрации.
В този закон се крие и истина, спомената от Буда и Хераклит – че всичко идва и си отива.
Принципът на Противоположностите
Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност.
Противоположностите представляват две страни на една и съща монета.
Любов и омраза, щастие и тъга са различни степени на едно и също състояние.
Принципът на Ритъма
Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи.
Съществува постоянно люлеене между противоположностите.
Просветленият човек е отвъд този принцип на съзнателно ниво.
Принципът на Причината и Следствието
Всяка причина има свое следствие, всяко следствие има своя причина.
Случайностите не съществуват – те са просто неразбрани закони.
Всичко в реалността е част от причинно-следствена верига.
Принципът на Рода
Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип.
Тези принципи се проявяват на всички нива – физическо, ментално и духовно.
Всички проявления на рода се привличат с цел създаване.
Природата на ЦЯЛОТО
Много на брой мнения са били изразени относно херметичната представа за „ЦЯЛОТО“, познато още като Бог, Брахман, Едното, Сат, Шамайим и т.н., но нито една казана дума не успява да се доближи до самото него.
Причината е, че всичко съществува в него и нищо не съществува извън него.
То е безкрайно, безгранично, вечно и неизменно.
ЦЯЛОТО не е енергия, не е материя, не е ум – то е източникът на всички тези неща.
ЦЯЛОТО е създателят на седемте херметични закона, но не е подвластно на тях.
Човекът и ЦЯЛОТО
Според херметизма Вселената е ментална и ние съществуваме в ума на ЦЯЛОТО.
Както героите съществуват в ума на автора, така и ние съществуваме в източника.
Всеки човек преживява собствената си история, бидейки главният герой в живота си.
Илюзията за отделния „аз“
Това не означава, че сме самото ЦЯЛО.
Да твърдим това би било като герой да твърди, че е авторът.
Има само един път – този, в който представата за отделен „аз“ бъде оставена.
Когато „героят“ в приказката загине, авторът се разкрива.
Автор: Васил Стоянов
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});