Мевлянa Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е персийски мистик, поет и суфист, който е известен със своята поема съдържаща около 25 000 стиха. Тя е смятана за „Коранът на персийски“ и е едно от най-влиятелните духовни писания в човешката история. Неговият метод към „Бог“ е любовта и чистотата на сърцето.

ЛЪВЪТ, ВЪЛКЪТ И ЛИСИЦАТА

Лъв, вълк и лисица били станали партньори в лова. На лъва никак не му се искало
да го виждат с нископоставени животни като лисицата и вълка, но склонил на
компанията им, тъй като смятал, че негов дълг като цар на прерията е да им
позволи да се възползват от благоволението му.

Както звездите получават
светлината си от слънцето, така лъвът се почувствал задължен да бъде
великодушен към по-слабите и по-малко достойни животни. Първият им съвместен
лов по високите части бил успешен – под ръководството на лъва триото успяло да
хване бик, планинска коза и дебел заек.

С помощтта на лъва двете по-малки
животни понесли богатия улов надолу към прерията, огладнявайки все повече и
повече. Вълкът и лисицата се боели да повдигнат въпроса за това как ще бъде
разделена плячката, но дълбоко в сърцата си вярвали, че могъщият лъв ще прояви
справедливост в подялбата – всъщност може би ще им позволи да вземат
по-голямата част, понеже е толкова благороден!

Лъвът, от своя страна, усещал за
какво мислят двамата му другари, но решил да си мълчи, докато не настъпи подходящият
момент да им покаже кой от тях взима решенията.

„Ах, вие, низши зверове, нима скъпоценната ми компания не ви стига? – казал си
той наум. – Как смеете да си мислите, че можете да повлияете на решенията ми
или да ги предскажете? Не разбирате ли, че всяка ваша мисъл, всяко ваше
действие е възможно само благодарение на мен?“

Докато си мислел това, лъвът избухнал в смях, което накарало вълка и лисицата
да решат, че скоро празните им стомаси ще са пълни с храна.

– Вълко – извикал лъвът, – бъди мой представител и раздели улова. Бъди напълно
справедлив в разпределянето. Покажи ми колко струваш! – предизвикал той вълка.

– Царю мой, големият бик трябва да бъде твой, тъй като той е най-големият ни
улов – обявил вълкът, мислейки си, че е направил най-доброто заключение. –
Планинската коза е за мен, понеже е по-малка и подхожда на моя размер. Заекът
стига за лисицата.

– Как смееш да говориш за себе си в мое присъствие? – озъбил се лъвът. – Да си
въобразяваш, че изобщо съществуваш в компанията на ненадминат, величествен цар,
е богохулство! Бързо пристъпи напред – заповядал той.

Още щом вълкът направил една крачка, лъвът вдигнал огромната си лапа и му
откъснал главата, след което разкъсал тялото, оставяйки само скелета.

– Това низше създание се ръководеше изцяло от егото си! За него няма място в
царството ми! – обявил величествено лъвът.

След като приключил с вълка, той се обърнал към лисицата:

– Лисицо твой ред е да разделиш плячката. Побързай, че съм гладен.

Лисицата се поклонила почтително, преглъщайки страха си.

– Ваше благородие, този дебел бик е за възхитителната ви закуска – казала тя
нервно. – Планинската коза ще е подходяща за обяда ви, а заекът ще стигне за
вкусната ви вечеря.

– Къде се научи да делиш плячка по този начин? – попитал изненадан царят лъв.

– Научих се, като гледах опозореното тяло на вълка, Ваше благородие.

– Ти си умна лисица – признал лъвът. – Погълната от любовта си към мен, ти
престана да се възприемаш като нещо отделно от обекта на своята обич. Сега
можеш да ме видиш само когато не съществуваш – затова ще ти дам и трите улова.
Вземи ги и тръгвай. Никога няма да те нараня. Не само плячката, но и аз съм
твой сега! Този, който се учи, гледайки грешките на приятелите си, наистина е
най-мъдрият.

Лисицата не можела да повярва на късмета си, докато мълчаливо благодаряла на
Бога, че лъвът бил избрал вълка да раздели плячката първи – в противен случай
парченца от нейното мъртво тяло щели сега да бъдат пръснати из прерията.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Китайските художници и техните гръцки колеги от Мала Азия били големи
съперници, откакто свят светувал, като и едните и другите се смятали за
по-добри. Никой не могъл да каже кой стил е по-изтънчен или произведенията на
кои художници са по-красиви.

Съпчерничеството им продължавало вече твърде
ддълго и султанът на Рум в Мала Азия бил уморен от безспирното клеветене и от
двете страни. Накрая решил да проведе състезание, за да установи веднъж
завинаги кои художници са най-талантливите и достойни представители на времето
си.

Той дал две от празните си вили, които били разположени една срещу друга,
на двете групи състезатели. Китайците щели да заемат едната вила, а гръцките
художници щели да живеят и работят в отсрещната. Имали един месец да представят
проектите си пред султана.

(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Китайците били нетърпеливи да започнат и поискали
най-разноцветни бои, след което незабавно се заловили да рисуват по стените на
къщата. Гърците не поискали нищо. Те били донесли специални камъни за
излъскване на повърхността на стените. Малко след като пристигнали във вилата
си, те се захванали с изтощителната задача да изтъркат останките от
многогодишното гниене и разруха по стените.

В продължение на безброй часове
усилена работа те премахвали отпчатъка на времето от старите стени, търкали
боята и мухъла и лъскали отново и отново. Междувременно китайците полагали
пласт след пласт боя, разкрасявайки все повече рисунките си, като покривали
остатъците от старата боя.

Гръцките художнизи познавали добре китайското
изкуство и методи. Китайците обаче нямали представа какво правят гърците. Хората били
нетърпеливи да видят какво са сътворили великите художници на тяхното време и
не можели да чакат и ден повече. След едномесечен труд най-после художниците
били готови да покажат шедьоврите си на върховния съдия – султана.